Големият хол е главното помещение на жилището. Той е едновременно столова и приемна, където редом с бюфети и скринове се виждат лежащи столове, кресла и дивани, а в средата над всичко виси огромен полилей.
Спалните заемат квадратните помещения в едното крило на кръста; техните прозорци са също снабдени с жалузи, за да пропускат въздух и да спират, доколкото е възможно, палещите лъчи на слънцето.
В Гостоприемната планина, както и във всички други по-лични плантаторски домове, чужденецът може да забележи липса на съответствие между самото жилище и мебелите в него. Постройката изглежда скромна, дори бедна. Но тази й особеност я прави именно пригодна за климата и това е причината за липсата на масивност или великолепие в стила или строителните материали.
А мебелите: тежки маси от махагон и други скъпи дървесни видове, блестящи бюфети с резба, изобилни сребърни прибори и изящно гравирана стъклария, изложени на показ в тях, изискани дивани и кресла, лъскави лампи и свещници — всичко е съчетано, за да докаже, че привидната бедност на ямайските плантаторски къщи се ограничава само до външните стени на сградата. Ако калъфът може да мине за евтин, скъпоценностите в него са редки и разкошни.
Отвън голямата къща в Гостоприемната планина има представителен вид. Широката фасада, където тъмнозеленият цвят на жалузите контрастира кокетно с белотата на окръжаващите ги стени; масивното каменно стълбище отпред; гористата планина, която се издига отзад и образува пъстрозелен фон; водещата до лицевия вход изящна алея, дълга почти цяла миля, с двойните си редици тамариндови дървета и кокосови палми — всичко допринася, за да се придаде на постройката едва ли не величествения изглед на дворец, особено ако се наблюдава от долния край на долината.
Но и от близо гледката не губи внушителността си. Площадката, на която е построена къщата, има достатъчно простор за голяма градина и парк, разстилащи се отзад чак до основата на хълма, от който ги дели висока каменна стена.
Планината е една от характерните забележителности на пейзажа. Не толкова поради височината, защото съседните планини не са по-ниски, а в далечината се съзират и много други, които са значително по-високи. Вижда се дори прочутият Блу Пик, който се откроява със стотици фута над околните върхове.
Планината е само разклонение от оная обширна и висока, прорязана от дълбоки ждреловидни долини и извисяваща се хиляди фута над Карибско море планинска верига, която е известна под името Ямайски сини планини.
Тези планини покриват почти цялата островна площ. За това Ямайка има набраздена повърхност като жилестите извивки на зелево листо и наименованието „страна на планините“ би й подхождало наравно със старинното индианско название „Страна на изворите“.
Ридът над стопанството Гостоприемната планина се издига само на две хиляди фута над морското равнище, но онова, което го прави забележителен, е геометричната правилност на неговото очертание и най-вече особената форма на неговия връх. Гледан от долината, той има профил на остър конус до приблизително петдесет ярда от връхната си точка. Там наклонът се пресича и върхът продължава нагоре с отвесни стени от двете страни, за да завърши рязко с квадратна площадка с четиридесет до петдесет фута напречно сечение. Общият вид на този пресечен конус напомня напълно знаменития Кофре де Пероте в Мексико.
Склоновете на планината са гъсто залесени, особено скатът, спускаш се към стопанството Гостоприемната планина, към което е обърнал мрачно лице, плътно загърнато с гора, която изглежда девствена.
Само на върха на планината липсват дървета. Той е гол и плешив като главата на францискански монах, защото квадратният куфарообразен лоб, състоящ се от непристъпна канара, отблъсква напъните на растителните великани, които пълзят плътно по основата му и някои от които простират нагоре огромни ръце, сякаш се мъчат да го задушат или прегърнат. Само едно дърво е смогнало да се покатери на отвесната като крепостна стена скала. Една стройна палма от рода areca е извършила този подвиг и тя се извисява гордо на челото на върха; перестите и листа се веят победоносно като триумфален пряпорец върху завоюван замък.
Самата канара има странен изглед. Нейната сгърчена и грапава повърхност има тъмен отблясък, който отразява слънчевата светлина и дори по-меките лунни лъчи с такова сияние, като че се пречупват в люспите на рицарска броня.
На жителите от долината скалата е позната под името „Джъмби Рок“ — „Дяволската канара“, едно название, което издава суеверие, защото думата „джъмби“ е негърското наименование на негово величество Сатаната. При все че върхът се изпречва непрекъснато пред погледа и до него може да се стигне по горската пътека за час, няма негър в Гостоприемната планина или в кое да е имение, разположено на мили около него, който би дръзнал да отиде до Дяволската канара, и за повечето от негрите, ако ли не и за всички, върхът на тази планина е толкова terra incognita — непозната земя, — колкото и връх Чимборасо.