Те не усещаха ни умора, ни глад, ни студ. Те летяха и сърцата им се вълнуваха при мисълта, че скоро ще видят прекрасната родна планета и че краката им ще стъпят на нейната зелена повърхност.
Най-после, след дълго и светкавично летене, пред тях се изпречи тя — Земята — и „Светкавица“ потъна в нейната атмосфера.
Гърдите на двамата пътешественици се напълниха със земния роден въздух, който като жизнена струя премина по цялото тяло и го освежи.
Те въздъхнаха облекчено.
— Пристигнахме! — извика възторжено Ян Бибиян.
— Пристигнахме! — повтори Калчо.
Двамата свалиха шапки и почнаха да махат и да поздравяват своята мила, родна планета…