Един ден се чу, че някакъв самолет кацнал на полето, недалеч от града.
Из улиците се разтича народ да го види. Мъже, жени, деца тичаха на превара към полето да видят чудната птица, която бе слезнала там.
Никой не знаеше какво е станало. Някои викаха, че самолетът паднал и се разрушил. Други казваха, че се запалил. Трети разправяха, че видели човек, който пада с парашут.
Ян Бибиян грабна един велосипед от работилницата и преди всички се намери на полето, гдето бе се случило това.
Там, на зелената равнина, бе кацнала тая голяма бяла птица с разперени криле и около нея се суетяха двамата летци. И двамата бяха млади хора, с изпечени лица, със светли очи.
— Момче — обърна се един от тях към Ян Бибиян, — имате ли в града някои техници, които да разбират от автомобилни машини? Трябват ни някои инструменти.
— Аз разбирам! — каза живо Ян Бибиян.
Те го изгледаха с недоверие, но Ян Бибиян повтори:
— Аз работя при майстор Франц. Ние поправяме автомобили… Аз вече доста разбирам техните машини.
— Трябва ни един такъв и такъв ключ — каза един от летците, — дали имате? Нашият е изгубен или забравен.
— Имаме — каза Ян Бибиян, — да го донеса ли?
— Да, и по-скоро, ако е възможно!
Ян Бибиян се качи на велосипеда и с всички сили замина за града. След няколко минути той пак бе тук.
— Ето ключа — каза той и прибави: — За всеки случай има и други инструменти.
Летците му благодариха и се хванаха на работа.
Ян Бибиян почна да следи какво правят, да обикаля и да се учудва на тая странна хвърчаща машина. Той надничаше вътре, гледаше отворената машина, където двамата летци работеха, пипаше крилата, опашката и стоя дълго пред грамадната перка. По едно време той се обърна и каза на летеца:
— Като че ли нещо капе отдолу…
Един от двамата, който бе се качил при перката и преглеждаше внимателно нещо, бързо скочи на земята.
— Къде? — попита той заинтересувано.
— Ето тук отдолу. Едвам-едвам се забелязва.
— А-а, да, да — каза летецът, като пипна с ръка. — Благодаря ти, момче. Как се казваш?
— Ян Бибиян.
— Не би ли желал да станеш летец?
— Имам голямо желание — каза Ян Бибиян. — Как ми се иска да летя!…
В това време около кацналия самолет бе се струпало цялото население от малкото градче. Всеки беше дошъл да види отблизо чудната птица, чието бръмчене толкова пъти бяха чували над главите си.
Те, като гледаха Ян Бибиян, който говореше с летците, завиждаха му и се гордееха, че един техен съгражданин, макар и малък още, се явява на помощ и при това разбира от работата.
Подир един час повредата беше поправена и летците почнаха да се готвят за път.
— Бихте ли взели и мене? — попита срамежливо Ян Бибиян, като се сбогуваше с тях.
— Ако искаш, да те вземем — рече весело летецът. — Само че как ще се върнеш? Ние ще слезем в столицата.
— За връщане лесно — каза Ян Бибиян. — Аз имам силно желание да летя!
— Добре. Облечи тази дреха — каза единият, като му хвърли едно кожено палто, — тури и тая кожена шапка, защото горе става много студено.
— Ян Бибиян навлече широката дреха и цял потъна в нея. Нахлу и кожената шапка. Събраният народ почна да се смее и да ръкопляска.
Ян Бибиян седна в самолета зад пилота. До него седна другият летец.
Запалиха мотора, той зашумя силно. Народът отстъпи и направи място. Машината се плъзна на колелетата си, измина известно разстояние, след това се отдели леко от земята и почна бързо да се издига.
Народът се раздвижи и извика ура. Мъжете почнаха да махат с шапки, жените — с кърпички, а децата с възторжени викове се спуснаха след хвръкналата вече машина. Скоро тя се вдигна високо и направи няколко кръга над града. Ян Бибиян махаше отгоре с ръка и поздравяваше народа.
Отведнъж самолетът се изви по права посока, вдигна се още по-високо и отлетя.
Ян Бибиян се носеше в самолета спокоен и весел. Той бе хвъркал върху гърба на дявола, черната врана също го бе носила. Мирилайлай, преобърнат на орел, също бе го вдигал нависоко. Той бе преживял много опасности, затова не го беше страх. Напротив, това човешко изобретение го радваше и възхищаваше. Той летеше над живописни места, над високи гористи планини и му идеше да извика от радост.
Неочаквана среща
Ян Бибиян се завърна от летенето си с един пътнишки автомобил, шофьорът на който му беше добре познат.
Когато влезе в работилницата, майстор Франц го погледна внимателно под очилата, засмя се и каза:
— Е, Ян Бибиян, ти ме остави, без да се обадиш!
— Така стана, майсторе. Не исках да изпусна случая.