Но когато Ян Бибиян мушна пръста си в калните гърди на глиненото дете, на мястото, гдето се намира сърцето, Калчо извика от болки и с възмущение вдигна ръце срещу своя мъчител.
— Бягай! — извика Фют и пръв побягна.
Уплашен, Ян Бибиян го последва, ала разяреният Калчо се спусна подир тях. Той потърси наоколо камъни, за да замеря мъчителя си, но като не намери, откъсна глинената си глава и я захвърли със страшна сила върху Ян Бибиян.
Тая тежка глава с такава сила удари немирника, че неговата глава се откъсна и търколи настрана.
Тогава старият дявол, бащата на Фют, който следеше невидимо момчетата, грабна главата на Калчо и я залепи върху шията на Ян Бибиян, а главата на Ян Бибиян залепи върху шията на Калчо.
Ян Бибиян и Фют продължаваха да бягат, като че нищо не е станало.
Ала когато се отдалечиха много и се затулиха зад гъстия върбалак, Ян Бибиян се спря и каза:
— Фют, нещо ми тежи!
— Какво? — попита Фют.
— Тежи ми главата…
И като се наведе над една малка локва пред краката си, той се огледа и с ужас видя, че на мястото на своята глава носи глинената глава на Калчо.
— Главата ми! Къде ми е главата? — зарева уплашен Ян Бибиян. — Фют, намери ми главата!…
Фют прегърна ревещия си приятел, от очите на когото падаха кални сълзи, и почна да го утешава:
— Ян Бибиян, с тая глава ти ще бъдеш по-добре, с нея няма да мислиш за разни глупости, а ще живееш спокоен и весел. Много хора носят такива глави от кал, без да знаят това. И наистина те са щастливи. Такива глави са цели и пълни. В тях няма кухина, за да се помещава мозък, и затова никога не страдат от главоболие. Ти трябва да се гордееш, че се отърва от твоята рошава глава, по която имаше толкова белези и от която при всеки удар течеше кръв.
Ян Бибиян слушаше утешителните думи на Фют и глинестото му лице почна да се усмихва.
Отведнъж над него се завъртя черната врана, жално заграчи и заговори:
Тежко, тежко на тебе,
Ян Бибиян,
страдания те чакат грозни —
цял океан.
Но ти не се отчайвай,
а бъди смел —
всяка мъка и всяко страдание
имат предел!
Прокълнат, ти изгуби,
изгуби главата си,
ала внимавай хубаво,
пази душата си!
И направи сърцето си
гнездо на доброто,
надявай се и вярвай —
и победи-щеш злото!
Ти не с главата вече,
а само чрез сърцето
света ще да познаеш,
момченце клето.
Живота със сърцето си
ти веч ще разбереш,
чрез него богатство от опит
ще можеш да сбереш.
И знай, кога ме позове
мен твоятта уста,
където и да съм, ще дойда,
пред теб ще се вестя.
Като изрече това, враната се изви нависоко и изчезна.
Цигарата
Ян Бибиян за няколко дни свикна с новата си глава и като че му беше по-добре с нея. Той не мислеше вече нищо, не се боеше от нищо и с безкрайно спокойствие и безгрижие прекарваше дните. Нищо вече не тревожеше душата му. Без всякакво упорство той си покоряваше на желанията на Фют и не си чупеше ума да мисли върху постъпките си. Когато останеше сам, при него се явавше оная странна самотна врана, която не преставаше да го следи и жално грачеше. Ян Бибиян се забавляваше с нея и позволяваше дори да кацва върху главата му. Понякога у него се яваваше желание да я улови и да отскубне опашката й, но враната усещаше намеренията му и отлиташе.
Веднъж тя му каза:
— Ян Бибиян, ти си изгубен. Фют иска да те заведе далеко, в подземното царство на дяволите. Пази се!
— Не ме е страх — отговори Ян Бибиян. — Любопитен съм да видя това дяволско царство.
— Ян Бибиян, ако някога ти дотрябвам, ти ме викни и за веднага ще дойда…
— Как да те извикам? — попита я Ян Бибиян.
— Извикай три пъти „га, га, га!“ и аз веднага ще дойда.
Като чу това, Ян Бибиян почна да се смее, да подскача на един крак и да вика „га, га, га!“
Враната, като видя лекомислената постъпка на Ян Бибиян, стана тъжна, на очите й се показаха сълзи, тя постоя малко, не каза нищо и отлетя.
В това време Ян Бибиян чу веселото подсвиркване на Фют, който беше изчезнал някъде, и след малко той видя черните рогчета на приятеля си, който пристигаше.
— Ян Бибиян, ела с мене! — каза му весело Фют, щом се приближи.
Двамата тръгнаха през полето и нагазиха в нивите, посети с тютюн. Наоколо се разнесе лека упоителна миризма.
— Виж как хубаво мирише! — рече Ян Бибиян.
— Упоително — каза Фют.
— Аз веднъж опитах да го пуша — каза Ян Бибиян, — но след това много повръщах.
— Сега няма. Аз ще ти дам такава хубава цигара, че веднъж само ако потеглиш, никога вече няма да го оставиш.
И Фют показа на Ян Бибиян една лъскава кутийка, пълна с цигари.