През Втората световна война „въздушни крепости“ летяха над България, за да бомбардират петролни обекти в Румъния. Носеха се към Плоещ. Небето — осеяно с грамадни самолети, сякаш горе плуваха ято риби и няма, няма — някой от тях блесне на слънцето. Блестяха, защото бяха от никел. Те летяха необезпокоявани, като у дома си. Бяха силни във въздуха. Видях ги веднъж с далекогледна тръба на земемер — скрит бях в едно лозе. Тези тръби гледат обекта обратно и аз ги улових да летят по гръб: това засили убеждението ми, че летящите крепости могат да правят каквото си искат. А те това и правеха.
На 20.XI.1943 г. в небето се появи Списаревски и извърши таран — заби своя самолет със себе си в една от крепостите. Разби го и го свали. Той загина. Списаревски — първата българска жива торпила, полъхът на камикадзе в небето на Балканите.
Познавах негов приятел — летец в София. Умря, така да се каже, в ръцете ми. Искал да постави паметник на Списаревски в родното му село, но срещнал познати мотиви за отказ.
Веднага след смъртта му неговият приятел пилот от София отишъл в дома на загиналия, за да поднесе съболезнованията си на неговата майка. И както става в такива случаи: „Ох, ах!… Защо го направи?!“ Но така се вайкал приятелят му, докато майката на Списаревски го гледала под вежди и мълчала. И тъй като гостът все повтарял: „Защо го направи?!“, майката на летеца рекла:
„Ядосал се е. Затова…“
Майката ли не познава детето си? Бяхме сигурни, че за да построим въображаема държава край масата, освен всичко друго трябваше и някой да ни ядоса. Такива у нас винаги се намират, слава на небесата.
Българският летец обаче е могъл да не се разкрасява чрез камикадзе, тъй като и без друго си е бил красив човек. Сеппуку (харакири) — „лудостта на Бушидо“ — е и начин за разкрасяване.
Обосялото население прибра гумите от падналата летяща крепост и си направи с тях подметки за обувките.
Измерването. Научните изследвания са предмет на науката. Тази дейност се извършва с „въоръжено око“. Японците са осигурени със сто и двадесет вида измервания… а у нас се говори за наличието само на около четиридесет. Работихме с третинката на онова, което можеше да ни доближи до единство на измерванията по световните стандарти. Осемдесет вида измервания бягат от зрителното ни поле. Тези, които измерват, нямат власт.
Разлика до три микрона я намествахме и с чук. Светът е пълен с глупаци при липса на мярка — такива хора нямат мярка и в поведението си. Метрулог в Националния център по метрулогия в София беше изрекъл с въздишка: „Ох! Хората по света вървят напред, защото мерят. А ние непрекъснато трябва да убеждаваме в нуждата от измервания… за да не останем без работа.“ Измерването не дава на бюрократа нищо, което веднага да сложи в устата.
Населението в една страна би могло да те възхити, докато администрацията често създава погрешна представа за него. Има хора, които не правят разлика между народ и администрация — те трудно стигат до истината, липсва им точна представа. Преди години в Перник наш министърпредседател мъдруваше, за да направи добро впечатление. Той произнесе следните думи: „Ние имаме съзнателна работническа класа и на нас измервания не ни трябват!“ Изглежда, че беше пийнал, преди да излезе на трибуната. Произношението му — чуждоземно, за по-голям авторитет. Не исках да вярвам на ушите си. Този „съзнателен“ човек можеше да унищожи и малкото у нас, създадено от цар Фердинанд: организация на измерването. Човек обича да изследва далечни пространства. Но е съмнителна перспективата му за научни постижения, които не се вграждат чрез измервания в пространството. Такъв и в Космоса да отиде, може да увисне там като паяк. Японците са отдадени на точността в измерванията. Онези от тях, които работят в областта, са добре платени, добре облечени, със самочувствие. У нас тази работа е тъжна. В бара чухме за метроложка в Националния център по метрулогия в София. Тя обедняла до такава степен… че станала кръводарителка. И с малкото пари, които получавала срещу кръвта си, купувала плодове на своите деца.
Самураят. Първата ни асоциация за самурай е човек с меч. Тя е неточна. Самураят е войн с лък и стрела. Но мечът не е излишен в ръкопашна схватка. Един по-къс меч почти замества ножа. Най-разпространеният образ на самурай в Страната на изгряващото слънце е войн на кон с лък, пускащ стрела. Самураят владее бойни изкуства. Важни са ездаческите умения, стрелбата с лък и владеенето на меча. Да се пуска стрела от гърба на кон е трудно. То е било семейно занимание. Обучавали са се от съвсем малки.
Нинджите. Различавали са се от романтичния образ, който имаме за тях. Те са с изключително нисък ранг в пехотата. Били са шпиони при едрите феодали.