Срещата ми с Йошие Хотта беше едно малко чудо. Ние двамата се увлякохме в разговори… Търсехме се във фоайето на хотела, където бяхме отседнали, усмихвахме се, когато се срещнем, кланяхме се един на друг с най-дълбоките поклони, които можех да направя. Аз самият не разбирах откъде се появи у нас двамата тази душевна близост. Все нещо събира двама души.
Вече мислехме за раздяла. Тогава Йошие Хотта ми съобщи вест, която ме покърти: в Токио беше починал Маеда — зетят на България. Очите ми станаха ей такива… Изтръпнах. И се развиках:
— Не! Не!…
Бях пристрастен към любовната история на първата омъжена за японец българка. Още можех да нанеса поправки в ръкописа на документалната книга.
— Не! Аз няма да го убивам в спомените си — крещях срещу Йошие Хотта.
— Не го убивайте — меко каза той.
И точно така, както се е изразил пред доктор Опенхаймер: „Идете в Хирошима“… за да го убие. (В книгата на Йошие Хотта „Съд“, която беше публикувана у нас, изобретателят на атомната бомба слага край на живота си в Хирошима.)
Изразите, които употребяваше големият японски писател, бяха най-обикновени: „Не го убивайте“, „Идете в Хирошима“… Те звучаха като пословици поради факта, че именно той казваше това, и то така тихо. Йошие Хотта можеше да направи мисъл само с една буква. „Е“ бях склонен да приема за мъдрост, тъй като буквата беше изречена от мъдър човек. На факта, че една книга за Япония, преди тя да се появи, беше обсъдена със световноизвестния писател японеца Йошие Хотта, който нанесе в ръкописа поправки с ръката си, гледах като на документ със значение.
Японецът се поклони, когато се разделяхме във фоайето на хотела — с ръце, поставени отпред на коленете. Направих и аз дълбокия си сърдечен поклон, но моята войнишка служба беше неимоверно дълга. В казармата, като войник, служих три години без нито ден домашен отпуск. Не можех да си представя лицето на майка ми. Вродени привички ме караха, докато се кланям, да си поставя ръцете встрани на краката — като при войнишка стойка.
Японецът ме зърна, очите му светнаха… и той заигра с ръцете си, които отскачаха като чувствителен уред. Успокоиха се едва когато намериха мястото встрани на краката му, за да отговорят на положението на моите ръце. Еднаквостта в позата при поклон е задължителна.
В а к и. В чест на възкачването на престола (интронизацията) на Император Акихито беше организирана изложба на японската калиграфия. Тя стана със съдействието на японската академия за калиграфско изкуство. Академията е основана от покойния господин Шинтаро Фукушима — дипломат, който навремето е бил представител на Япония в Общото събрание на ООН. Като президент на комитетите по японски език е съдействал и за съставянето на списъка на съвременните йероглифи, употребявани в японския език. Бил е президент на телеграфната агенция Кьодо. Удостоен с Ордена на изгряващото слънце.
Тази академия е от голямо значение за японската общественост, голям човек се е заел с нейното появяване. Понастоящем академията се оглавява от господин Исао Судзуки, бивш генерален директор на Академията по културата. А изложбата представляваше творби на изтъкнати майстори на калиграфското изкуство върху стихове от различни императори и императрици на Япония. Смята се, че петстишието „вака“ води човека към самодисциплина. От древни времена това изкуство е било еднакво популярно сред японците, без разлика на общественото им положение. В традицията на тази литературна форма стои Императорът.
В съвременна Япония Новогодишният празник на поезията се провежда в императорския дворец. Всеки гражданин може да участва, като прочете стихотворение.
Изложбата, която всъщност беше литература и изкуство — слети в едно, задълбочи разбирането на много хора за японската култура и същевременно ги предразположи към нея, преодолявайки езиковите и културните различия. За българите това направи Цветана Кръстева. Тя завеждаше катедра „Японска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и е една от най-изтъкнатите японоведки в България — за всички времена. Занимава се с японска класическа литература и преведе включените в изложбата петстишия, които бяха произведения на японски императори, изписани от най-добрите съвременни японски калиграфи, вложили душата си в тях. Оставиха ми автограф и много съжалявам, че нямам технически способ да изобразя калиграфиите — ако можете да си ги представите. Изображението им е черно-бяло. Но когато мой приятел попита защо в Япония не прибягват до цветни калиграфии, отговориха му: „Та те са цветни.“