Представях си как тази японска история ще завърши с вик като на самураите. А в края се наредиха невероятни цветове. Едва тръгнах. После нямах сили да спра. Така силно исках да създам въображаема идеална държава, като се опирам на реални наблюдения и данни за Япония! В изкуството всичко е възможно. Но идеална държава нямаше на света. Всичко, което сме могли да направим с разговорите си, е било въображаема, но н о р м а лн а държава върху фона на напречния анализ на нашето общество. Трудно разбирах хората, които се бяха сграбчили за тази държава и всичко очакваха от нея… Те изпускаха детайлите.
Все пак. Някъде трябваше да се сложи точка. Прекъсна полетът на жерава — символа на щастието.
Въображаемата хризантема в ръката ми, символ на власт в японската митология, можеше да изчезне — нямах вече власт над онова, което бях изрекъл. Щях да замижа и да изтрия от чувствителната си психика онзи, който се разхождаше между редовете, кланяше се, усмихваше се и кой знае какво си мислеше. Цял един процес трябваше да спре хода си! Иначе щяха да настанат и злини, а аз това не исках. Кризата е навсякъде. След всичко, което видях, чух и преживях в Страната на изгряващото слънце, трудно мога да си представя, че японците ще се променят значително. Но ако това все пак се случи под влияние на непреодолими обстоятелства, нека светът знае какви бяха те в очите на един техен приятел.
Японецът показва много от дълбочината на психиката и нрава си, когато говори български. На остров Мияджима (островът има две имена: Мияджима и Ицукушима) поканих японец, за да разговаряме. После трябваше да го изпратя, но нещо ми попречи. Не можех да се върна с него. Японецът схвана положението. Той присветна с очите си, поклони се и изненадващо рече:
— Аз сам ще се изпратя.
Японският език позволява непреводими остроумия. В него има и израз, който разрешава на човек сам да се изпрати.