През есента листата на дърветата в Япония окапват, както и у нас: ха насам, ха натам… И се спускат на улицата тихо, безшумно — поради силата на естеството.
Хирошима. От дървото падат три листа. Есен е — не могат да не падат. Ха насам, ха натам — и докосват тротоара. Движат се японци. Японец до японец. Първият човек се навежда. Приведен над падналите листа, той работи с ръцете си като с метличка и лопатка. Внимателно ги прибира. Отива встрани и ги поставя в кош за смет, като някаква ценност. Ама кош да видите! Формата му — неизвестно летателно тяло. Скачам от автобуса на спирката! И се взирам! Милиони японци се движат в милионния град. Листата падат от дърветата. Голям листопад ще се спусне през есента в Япония. На улицата няма нито едно листо. Там е чисто, чисто.
В главата ми — тайфун! Съществени са явленията, които се повтарят, както е с изгрева на слънцето. В шинтоизма има осем милиона богове, между които — богът на чистотата и богът на красотата. Всъщност боговете в шинтоизма са безброй. Това не са толкова богове, а духове, населяващи и одухотворяващи природата — включително душите на мъртвите. Японци вярват във всичките си духове.
Да! Камикадзе не духа всеки ден! Мисля, че съм извървял голяма част от пътя си, няма да живея с орлите. Оставям картината настрана и бързам да кажа: „Божественият вятър е Божа работа. Разчитайте на чистотата и красотата. Доверявайте се повече на постоянството си.“
ОБУВКИ БЕЗ ВРЪЗКИ
На Марко Поло му се счуло, че на Япония казват Чипинго (Жибенго)?! После пътешественикът признава, че е направил грешка, като е нарекъл така японските острови. Не е издържано обаче певецът да критикува певец, че не може да пее, художникът да критикува художник, че не може да рисува, писателят да критикува писател, че не може да пише и прави грешки… Всеки пее своя песен, рисува своя картина… Не можем да вървим напред без познания за миналото. Трудно лекуват човек без анамнеза.
Историята на Япония? Да. Но японската история е нещо друго. Имам нахвърляни бележки в тази област. „Историческото“ в тях беше странно явление в главата на скитник, преминало… и през порите на обувките му. Разглеждах страна и народ, и от обувките на хората… за да почна своята история. Откъдето и да тръгнеш би могъл да стигнеш донякъде. Голяма полза е да разгледаш как е обуто населението на една империя. Мъдрост говори, че лицето е огледало на човешката душа. Но моето виждане не издържа дълго на стари истини.
Като хвърлиш поглед от специален ъгъл, ще видиш човека от страната, откъдето си го погледнал. (Не казвай, че си видял целия човек!) Краката, разбира се. Лицето може да бъде маска — като тази в театър Но. Там всеки актьор играе с маска на лицето. В началото не е имало добро и зло. После са се появили нравствени норми. Лицето, малко или много, вече е чуждо на непосредствеността. От човека са изисквали странни и неестествени реакции. Възпитавали са го да крие сълзата в окото си. Принуждавали го да спотайва усмивката си. Налагало му се да ръмжи като мечка и да плаши. Потискал е усещането си за болка. Биели са го и не са му давали да плаче. Така постепенно лицето се превръщало в маска. И човекът е вървял по планетата маскиран. Животът му е станал карнавал.