Върху перона на гарата — хора. И зърваш лачени обувки. Ясно… Пристигаш в друга страна, на друга гара. А! Цървул и?…Тези пък с цървули?! Обувките говорят! Те са огледало на човешката душа. Мой приятел гледаше хората в ръцете. До какви заключения стигна! Наблюденията върху орган на човешкото тяло може да доведе до обобщена информация: ухото, ходилото, дланта…В Япония покойният народен лечител Димков с неговата ирисна диагностика би бил божествен заради умението да наблюдава окото както никой друг. Той се вгледа в мой приятел и се произнесе: „Страдаш от безсъние? Така ли? Не можеш да мигнеш през нощта? Браво! Не те е срам да тревожиш хората! Яж печен лук! Ще спиш като къпан!“ Препоръчваше му глава печен кромид лук, ако е по-голяма главата. Или — две по-малки. Да ги изяде преди лягане. След това приятелят ми спеше като заклан, сякаш покосен от меча на самурай. За отправна точка на погледа към света бях избрал обувките. Пътешественик — обувката ме привличаше. Рядко съм грешил: на гара по пътя ми, верен на изпитания си навик, погледнах върху перона, за да видя с какво са обути туземците. А те бяха боси…
С пръстите на краката си туземното население на гарата се чешеше, демонстрираше нетърпение, разговаряше… Човек е доста отропан и прикрива лицето си с маска. Знае, че то е огледало на душата му. Но може и да не се досеща, че огледало на душата са и краката му. Че и обувките. Краката си в джоба не можеш да скриеш!
Обувките биват чисти и мръсни. Те често са монитор — върху който е изразено душевното ти състояние. Поне половината от около половин милион официално регистрирани душевноболни у нас са с неравномерно изтрити токове, откъдето може би е дошло и заболяването им. Кривенето на походката заради оръфани токове е довело много хора до психично напрежение. Японците са изрядни с обувките. Те имат свой стил в употребата им.
Пристанището в Токио. Бях залепил нос върху кръглото стъкло на корабната кабина. Гледах навън… крака дълги, в обувки, по-високи от обикновените. И без връзки. Краката принадлежаха на началника на граничната охрана. Обувките му изглеждаха изключителни, истинска ценна находка за един изследовател: обувки без връзки?! Езиците им стърчаха изплезени навън като езици на два дракона. Рекох си: „Тук не може да няма някаква история!“
Чувал съм да казват, че японците произлизат от монголците. От монголски и малайски племена се ражда японското племе Ямато. Японският летопис се казва „Коджики“ („Записки за древни дела“). Той е първият писмен паметник, който дава сведения за японската история и митология. Предполага се, че от смесването на аборигените с манджуро-тунгуски и малайско-полинезийски племена се е появило японското племе Ямато. Никой не знае със сигурност откъде произлизат японците. Нито една от съществуващите теории не е призната за абсолютно вярна. Старата столица на Япония е Нара. Там видях гигантска статуя на Буда — Дайбуцу. Толкова е голяма, че човек може да се разхожда прав в ноздрите на Буда. Градът е бил столица. Така става и с човека: бил някакъв, но вече не е. „Да, но той е, който някога е бил!“ — казва ми Япония и с това иска да прибави още нещо. Трябва добре да познаваш този фатален момент, за да разбереш поне отчасти „японското“ мислене. Всяка страна, град, село, населено място на света са изградени освен до вода и върху миналото. Стоят върху него така, както върху своята биография — върху краката си, обути или боси.
Голям дял от японската история след създаването на страната от богинята на слънцето Аматерасу е яркият белег — династията Токугава, или шогуните. Властвали са от 1603 до 1868 година. Страната — изолирана от света! Всеки, който се е доближавал до островите, е бил убиван! Всеки, който е правил опит да ги напусне, е бил убиван! Мръднеш ли — сабя! Непоносим глад! Петстотин седемдесет и четири гладни (оризови) бунта. Стоманен е бил кръгът около бамбукова Япония. Тежки черни облаци лазели по небето и прикривали красивите изгреви на слънцето. Петвековното турско робство в България до 1878 г. в сравнение с жестоката власт на шогуните в Япония е било пример на истинско мирно съвместно съжителство. Но питам: имала ли е тогава Япония друг път на развитие? Кой е спасил страната да не бъде колонизирана от испанците и португалците? Кой е съхранил целостта й? Кой я е опазил да не попадне под икономическа зависимост? Кой е насадил дисциплина в народа? Жестокостта на шогуните е прочута. Мисля си: абе, жестокост — да, жестокост. Но тези хора и затова са стигнали дотук.