Първа група: предимно „наши“ хора. Честни в намеренията си.
Търговските задгранични дейци от тази група бяха самоотвержени. Те имаха негативни страни, които произлизаха от черти на тренировката. Обстановката — нова за тях. Системите — почти различни. Неориентирани. В известен смисъл тренировката им пречеше. „Нашият“ човек изглеждаше добър, но демоде. Изпитвах състрадание към него. Подготовката за ориентация му пречеше да бъде ориентиран. Той манипулираше с отношенията си към хората вън така, както с отношенията си към своите в страната. Не можеше да улови душевността на задграничния партньор, за да има реално поведение към него, да води разговор. Далечни му бяха хората на бизнеса и тяхното мислене.
Това е повече опит за психологичен портрет, за който няма време, тъй като… ей къде е храмът Мей-джи джингу! Ще кажа направо: имах чувството, че този човек, ако стане в чужбина да говори на банкет с чаша в ръка пред милионери и милиардери, би могъл да каже: „Другар и!…“ Обръщението „Дами и господа!“ трудно влизаше в неговия речник.
Втора група: „наши“ хора, само че прекалено „наши“. В чужбина те биваха назначавани не според техните делови, професионални и прочие качества, а защото имаха „гръб“. Някой им даваше „рамо“. Тъй като членовете от групата безспорно имаха и свой гръб, и свое рамо, за да функционира организмът им, с придобивките те приличаха на същества от картина на художник модернист: с два гърба и две рамена на плешката. Следователно почти нереални. Почти, защото все пак те съществуваха. И действаха! Действията им не бяха кой знае колко активни или умни. За сметка на допълнителен гръб и рамо не владееха език. Чувал съм в чужбина търговски представител да казва на населението: „Наздраве!!!“ Но освен това друго не можеше да промълви на местния език. Не го разбираше. Глухоням. Седеше си в чужбина и кротуваше. Затова пък, когато говореше по телефона със София, беше активен. Казваше приведен над слушалката: „Другарю Иванов!…“ И си въртеше задника. Но тъй като и тази група „специалисти“ са повече опит за психологически портрет, за който пред самия храм нямам повече време, ще кажа накратко: представям си какви чудесни бояджии в секретни военни обекти могат да станат тези глухонеми!
Третата група: обиграни хора. Бих казал — „обигран човек“, тъй като чак толкова много от тази група нямаме. Той не притежава недостатъците на търговците от първите две групи. Добре владее съответния чужд език, познава психиката на партньорите си. Информиран е в подробности за техните нрави и обичаи. Шегата при него е изключена. Позволява си я само щом почувства, че и тя би могла да свърши работа. Толкова е квалифициран! Бързо реагира. С партньорите си се разбира и без да говорят. Те се разтреперват, като го видят да се задава. Този човек е схванал елементарни подробности в своята дейност. Усвоил ги е добре. И знае, че има правила в тази игра. Специалистът в областта на външната търговия не е голям мислител. Проблемите, над които работи, не са чак толкова дълбоки. Специалистът по принцип не е мислител от класа. Не открива света. (Големите открития са плод на нестандартно мислене.) Светът отдавна е измислен, преработен, допълнен… Специалистът не е съдия — не е в състояние да отсъди бъдещето на едно копче. Той може да бъде относително обикновен човек, който обаче има достатъчно ум и информация да разбере състояние. И ако трябва — да реагира адекватно. Че вие какво си мислите?! У нас като рекат „специалист“… Ролята на търговеца в третата група обаче е голяма. И ако той е покварен, народът може да тръгне по улиците със скъсани гащи.
Този екземпляр е ценен за обществото — би трябвало да се охранява! Така както се пазят редки животни и птици. Нещо повече! Наложително е да има край себе си охрана, която да го пази не толкова от терористи, колкото от него самия. Специалните хора допускат специални грешки. Те са предимно държавни служители и не трябва да бъдат разглезвани от държавните работи. Такъв, който много знае, знае и цената си. Лошо е, когато започне да я иска в едно обкръжение, за което би трябвало и да се жертва.