О! е спомена няколко показателя — за охраната. Първо: този човек се държи с по-висшите от него като равен с равни. Запомнете това, защото и по това ще го познаете, когато започне да се скапва. Най-малкото, не го изпращайте на работа в Япония, ще направи лошо впечатление на дисциплинираните японци, които знаят много за държавата. И — за висшите си ръководители. Второ: с низшите е груб. Той ги ругае, тъпче ги, ходи по тях. Подчиненият започва да гълта лекарства срещу притеснение от изкуствено създадени тревоги. „Началството“ казва за по-низшия в йерархията: „Докато аз съм тук, на това място, той ще трябва да знае, че аз му давам хляб!“ Или: „Ако иска да яде хляб — при мен!…“ Собственици на фирми в Япония такива думи не изричат и се питах откъде се появи това явление у нас, след като, за да се премахне, беше извършена „революция“?! По едно време чух да съветват: „Че съобщете му го!“ Не бях против това, но дали той искаше да го чуе?! Трето: започва да забогатява до степен, че може и пенсия да не му трябва на стари години. Богатее и от чужди, и от свои. Своите вече го държат като необходим, както е необходимо горчивото лекарство. Лошо става, ако такъв умре. Службата ще обеднее. Национален нерв ще се затрие.
Обществото се строи с несъвършени хора. „Положителният герой“ в търговията се оказа „приказка от хиляда и една нощ“, макар в това несъвършенство тук и там да има по нещо жизнеутвърждаващо. Малкото, които се изкачват на „билото“, също ще бъдат несъвършени. В този смисъл бях готов да приема за положителен пример външния търговски представител от условната трета група. По пътя с болка си повтарях за него: „Ех, да не беше толкова разглезено това леке!…“
Трите групи вече се разпадат. Каква младеж се е навъдила!
Всъщност какво исках? Нищо особено, освен да отбележа три типа в международните търговски отношения у нас, които при съответните условия биха могли да се окажат вечни. Желаех да им дам право въпреки неизбежна метаморфоза при промените да заявят на света: „Ние пак сме тук!“ Светът се променяше бавно.
За Япония външната търговия е въпрос на живот и смърт. Страната на изгряващото слънце е на трето място в света по внос и износ след САЩ и Германия. С ограничени природни ресурси и многобройно население тя е принудена да внася голямо количество суровини от други страни. Произвежда готови и полуготови произведения от вносните суровини и ги продава в чужбина. Износът й за една произволно взета година възлиза на 314,5 милиарда щатски долара, а вносът — 236,7 милиарда.
В края на века Япония внесе цялото си количество памук, вълна, каучук, което означава сто на сто. Внасяла е 99,8 процента от необходимия петрол, 99,4 процента от необходимата желязна руда, 90,6 процента от необходимата пшеница.
Изнесла е стоки, които е произвела от желязната руда — машини, химикали. Заля света с леки коли, кораби, фото- и кинокамери, мотори, магнетофони, електронни калкулатори… Най-големият търговски партньор на Япония са Съединените американски щати. Американците приемат само около една четвърт от експорта на Япония. Другото се продава в Азия, в Европа… Най-големият внос на Япония идва от Средния изток и Азия. В Токио ми подариха две земни кълба. Тоест чертеж на два кръга, издаден от Министерството на финансите. Единият от тях обяснява подробно на часовникова диаграма вноса на Япония, а другият — износа. Ето каква е картината:
От САЩ Япония внася 20,8 на сто, а изнася за САЩ 27,7 на сто. Това означава, че Япония изнася за САЩ 7,7 на сто повече, отколкото внася оттам. Внася от Азия 22,4 на сто… изнася 22,7. Повече 0,3 на сто, но все пак повече. От Латинска Америка внася 4,7 на сто, изнася 6,9 на сто. Африка: внася оттам 2,9 на сто, а изнася 5,2. Навсякъде все този стил — износът на Япония е повече от вноса! От Западна Европа внася 8,1 на сто, а изнася 15,7.
Данните потвърдиха откритието ни. През тази произволно взета година Япония е изразходвала 31,3 трилиона йени (217 милиарда щатски долара) за внос от други страни. А е спечелила 40,4 трилиона йени (280 милиарда щатски долара) с експорта на свои стоки и обслужвания.
Япония в областта на външната търговия: внася! И това същото го изнася в повече.
В темата за вътрешната търговия на Япония не бях така добре зареден с цифрови данни, но имах чуден спомен от магазин в Нагоя, където бях участник и свидетел. Сънародничка влезе в магазин и се захласна по една „Елка“, както наричахме у нас електронните калкулатори. Жената започна да се пазари. Тя стискаше сметачната машинка в ръцете си. Трябваше да помагам в превода. В онзи магазин преживях един от най-дългите си и трудни разговори като преводач в областта на електрониката, техниката и бизнеса, където участвах от години. Продавачът отстъпи от цената. Той дословно каза: