В Киото има фабрика за производство на коприна, до малко езеро, в което плуват риби. Производството започва от бубите, минава през преденето, оцветяването (над хиляда различни цветни нюанса) и завършва с правенето на колани за кимоно. Една тъкачка за една година изтъкава… по един метър.
Нежната машина. Модерното, което предлага японската промишленост, са говорещите апарати. Приказват хладилниците, часовниците, пепелниците, които предупреждават да не се хвърлят угарки по пода. Притежателят на нова климатична инсталация може да бъде събуден посред нощ. С нежен женски глас машината му шепти: „В стаята е прекалено топло, скъпи. Изключи ме.“
Гъстотата на населението. Домът. В Млечния бар първи съобразихме, че по брой на населението Япония може би вече застава не на седмо място в света, а на шесто — след Китай, Индия, Съединените щати, Индонезия и Бразилия. Хората живеят в Япония! Но вместо една сграда — сто сгради; вместо един магазин — сто магазина; вместо масичка пред ресторанта на тротоара — маса до маса. Ако едната е заета и другата е заета — третата остава свободна. Много хора са искали от организаторите на живота много на брой сгради и много красиво строителство.
Какво ли още ни очаква?! „Мъдреци“ в нашата столица поискаха старците да бъдат изселени, защото… ходели бавно и пречели на движението. Имаше идея да се изгонят от града и семейства, които нямат деца… и по този начин се прибави още нещастие върху главите на нещастниците. Бюрократи се дразнеха, че всеки човек и всяка котка, родени в града, се чувстват негови жители. Населението нарастваше и заратуваха да се въведат ограничителни мерки… по този начин създадоха работа на блюстителите на закона, за да няма безработица сред тях. Кукувци! Напомняха за стара народна приказка, където в дълбоката древност съветници на царя го съветвали да се избави от старците и бездомните в престолния град.
Грешката им беше проста и ясна: вместо да прибавят — вадеха. Псевдомъдреците нямаха умение да изграждат. Ограничаваха, стесняваха, гонеха… И уж все „временно“.
Вижте японците! Ние не можехме да построим своята въображаема държава, без да се спираме на реалния пример. 72,2 на сто от японците живееха в градовете. От градското население 42,4 на сто бяха концентрирани само в големите три метрополитни района: Токио, Осака и Нагоя. Само в центъра на Токио живееха 8,3 милиона души, почти колкото населението на България. И не са загинали. Те имат девет града с население над един милион: Йокохама, Осака, Нагоя, Киото, Саппоро, Кобе, Фукуока, Китакюшу, Кавакаси.
В японските градове са изградени модерни и високи здания, огромни супермаркети, пълни с всички видове продукти, метро и бързи влакове, много кина, театри и концертни зали. Расте строителството на жилища, на търговски центрове. Прибавят японците. И като гледам Страната на изгряващото слънце, изобщо не си мисля, че България е пренаселена страна, която се нуждае от чудовищни закони и наредби, ограничаващи свободното придвижване на хората. Една страна би могла да бъде страшно пренаселена, ако животът в нея не е организиран добре.
Народът в Япония живее в разнообразни жилища и апартаменти. Някои от тях са нови, други — стари. Стари традиционни къщи още могат да се видят в някои кътчета на страната — особено в селскостопанските райони. Те са построени от дърво и глина, а покривите им са покрити с керемиди. Преди повече от 1400 години в района на Нара се разпространява използването на покривни керемиди. Поразителен е фактът, че дори и днес тези древни керемиди украсяват покривите на храмовете. От останки, намерени при археологически разкопки, датиращи от периода Нара — XVIII век, може да се види как майсторски са изградени. Дори и сега, когато изработването на керемидите е механизирано и автоматизирано, все още са живи духът и майсторството на древните занаятчии. Великолепната красота и изкусната изработка на японските керемиди се предават от поколение на поколение.
Гледани отгоре, къщите са красиво съчетание между червеното и бялото — червеното са керемидите, бялото е хоросанът, с който са здраво скрепени една за друга. Живи огради от дървета и храсти ограждат къщата — те са и прегради, които спират вятъра. Преди Втората световна война много от къщите бяха покрити и с оризова слама, но днес е трудно да откриеш дом с такъв покрив.
Повечето нови сгради са построени от алуминий, бетон или дърво. Заради земната площ, която е оскъдна, особено в градовете, къщите често са скъпи и доста малки. Много хора в градовете живеят в големи блокове (данчи).