Той минуваше за най-добросъвестен и правдив критик, с ум по-дълбок от морската бездна и по-богат със знания, нежели баснословните съкровища на змея Цирици-Цура в планините на Осака.
И когато знаменитият Хара-Карасута-Кхи-Ямацура венчееше някого с венеца на славата, венчаният ставаше славен, и когато затъпкваше някого в калта, той беше изгубен завинаги в мнението на японския народ.
Един от първите щастливци беше и даровития поет Гехайша Тцузе. И всяка негова книга великият Хара-Карасута-Кхи-Ямацура посрещаше приблизително със следния привет: „Осанна! Възликувай, японска земльо! Великият твой поет и син Гехайша Тцузе запали още един светилник над твоите суши и моря, озари с ново слънце духовното твое небе Крилатият гений на любимият ти син лети стремително из висотите на славата и никои ум не може да предвиди до кой предел ще стигне тоя вихрен полет на мисълта му. Коленичи пред Гехайша Тцузе!“
Но една заран (това знаменито събитие се случи на втория ден от постите в чест на страшната богиня на отмъщението Мада-Киу — нека всесилният бог Хиронима пази главата на светлия Микадо!) — една заран народите в цялата империя се развълнуваха от една критика на великия Хара-Карасута-Кхи-Ямацура по случай новата книга на славния поет Гехайша Тцузе. Тая дълбока и мъдра критика се зафащаше с тия редове:
„Омърси се великата наша земя от един срам! Бездарният и глупав стихоплет, именуем Гехайша Тцузе, ни даде едно ново извержение на своя нищожен дух. Умственото бунище на японската земя се обогати с един още непотребен смет на глупостта, а галерията на бездарните японски списатели дава първото си място на изфирясалата и гламава твар, именуема Гехайша Тцузе!“
Разтревожи се народът, оскърбиха се всичките сърца, понеже беше авторитетно словото на великия Хара-Карасута-Кхи-Ямацура и прочуто безпристрастието му по всичките четиристотин острова на империята — нека богиня Охзу я пази от всяко зло! — и никой жив човек никога не можеше да се осъмни в добросъвестността на Хара-Карасута-Кхи-Ямацура [което име значи: жезлодържец (или светилник) на всемирната съвест].
И едни мислеха, че нечистият дракон от пещерата на бога Музма е влязъл в душата на поета във вид на облак; други казваха, че нещастният Гехайша Тцузе е глътнал гущер, когато е спал под самодивската магнолия, що расте на скалата Морака, и е станал като гущер нищожен, запазвайки човешкия си образ; трети предполагаха, и доста основателно, че клетникът, като е гледал замечтан към небесата, стъпил на фърлен в помия пъп от женско дете, та се преобърнал на такова чудовище от бездарност и нищожество.
И хиляди още правдоподобни предположения…
А причината беше проста: Хара-Карасута-Кхи-Ямацура и Гехайша Тцузе се бяха скарали!
И народът продължаваше да се вълнува и чуди. А широката сянка на Фузи-Яма падаше постепенно въз тихите вълни на залива…
IV
ПРОКЛЕТАТА МАГЕСНИЦА ИДУХУЦА
Се-Лай-Фуджи-Нипо-Кхя-Кхя4 е поет от скръбната категория поети, които очакват търпеливо бъдащите векове.
Се-Лай-Фуджи-Нипо-Кхя-Кхя е от нечетените поети.
Той мисли, че могат както щат шовинистите да прославят Япония за цивилизацията й и напредъка й — тя все си остая страна невежествена и варварска, неспособна да оцени величието на поезията и да се възхити от произведенията на истинския гений; можеше нова Япония да чете колкото ще преводите от англичанина Шеки-Сапура, да гълта немеца Ге-хи-те, да се опива от Бахи-рона, да се вълнува от русина граф Толи-Става, да се интересува страстно от проблемите на философията, да усвоява великите открития на науката — Япония си е се дивашка страна.
Доказателство?
Тя не чете стиховете на Се-Лай-Фуджи-Нипо-Кхя-Кхя!
Тя не бе дорасла умствено дотам, щото да ги разбере.
Даже има злоязичници, които се одързостяват да изказват светотатски мнения за песните му.
Едни казват, че при четенето им мислят, че ходят из продънени гробища.
Други ехидно подмятат, че сурово конско месо по е смилаемо от тях, или — че миришат на пот!
Трети с идиотски усмивки подфърлят: сврачешкото пеене и в лоши стихове, и в лоша проза се е сврачешко пеене.
Четвърти — съвсем не си задават труд да мислят нещо за Се-Лай-Фуджи-Нипо-Кхя-Кхя…
(Нека богинята Охзу пази всякого от лоши хора).
Един ден Се-Лай-Фуджи-Нипо-Кхя-Кхя, в голямата си тъга и обзет от съмнение, отиде при високомъдрия и белобрад свой съсед, старецът Куми-Сата-Замава, автора на прочутата история „Геройските борби на японския народ с баснословните змейове“, история проникнала до най-бедната колиба на империята на изгревающето слънце — нека боговете бдят над Микадо. — И печалният Се-Лай-Фуджи-Нипо-Кхя-Кхя се оплака на достославния историк на японското минало и поиска съвет.