И мъдрият Куми-Сата-Замава помисли, отвори уста, засенени от огромни рунтави мустаци, и продума: „О, неразумни, нечетени и нетачени поете! За да спечелиш и ти за песните си вниманието на съвременниците си, иди при вълшебницата Идухуца, която живее в развалините на пагодата на Сините дракони, и й поискай да ти даде да пиеш от чудотворната вода на вдъхновението. Идухуца е музата на безсмъртните песни!“
Печалният поет повярва, седна на джинрикша и тя заскърца към развалините на храма на Сините дракони.
Беззъбата стара вълшебница изслуша мълком молбата на Се-Лай-Фуджи-Нипо-Кхя-Кхя и като усмихна лукаво бръчките на изсъхналото си лице, поднесе му чудесното питие в кора от кокосов орех.
Поетът изпи жадно питието.
О, проклета Идухуца! Тя му не даде от водата на вдъхновението! Това питие беше смес от змийна отрова, дървенична кръв, жабешка жлъчка, паяков сок и лиги от бясно куче!
О, проклета Идухуцо!
1904