Гората беше осветена от дузини духчета, които като светулки кръжаха във въздуха, и седяха по тревите и клоните на дърветата. Елфите седяха на земята. Бяха много, всички облечени в дрехи с жълто-кафявите цветове на есента, сякаш искаха да се слеят с гората. Всички притихнаха, когато малката групичка хора тръгна към средата на горската полянка. Там стоеше елфата със зелените очи. Лицето й беше непроницаемо. Зад нея се усмихваше червенокосият елф Лоренгорм.
Джерард си спомни какво бе направил Малчо и се поклони, макар и несръчно.
— Донесохме книгата — каза той.
Зеленооката елфа се усмихна.
— Това е добре. Ние винаги изпълняваме казаното и ако не беше донесъл книгата, рано или късно Саймън щеше да се озове тук и да остане много, много дълго с нас.
Саймън потръпна и приближи до Мелъри. Джерард се намръщи.
— Но тъй като ти удържа обещанието си — продължи елфата, — ние ще ви върнем книгата.
— Какво! — извика неволно Мелъри.
— Не се учудвайте! Вие доказахте, че хората могат да използват знанията от книгата в полза на доброто. Затова ви я връщаме.
Лоренгорм пристъпи напред.
— Освен това искаме да ви благодарим за възстановяването на мира в тези земи. В знак на признателност ще изпълним най-голямото ви желание.
— Ще изпълнявате желания? — Хогскуил изсумтя и пристъпи напред. — А аз какво ще получа? Защо тези пъзльовци и хапльовци ще получават награди, след като аз съм този, който победи Мулгарат!
Някои елфи започнаха да се смеят, а Малчо изгледа Хогскуил строго и многозначително.
— Добре, какво искаш, малък хобгоблин? — попита зеленооката елфа.
Хогскуил засмука показалеца на дясната си ръка и се замисли.
— Амии… При всички случаи искам някакъв медал. Златен, с надпис. Например: „Безжалостен убиец на великани“, или „Велик изтребител на чудовища“. Как ви се струва, а? Или…
— Това ли е всичко? — прекъсна го Лоренгорм.
— Трябва да му дадат медал с надпис „Велик фукльо“! — прошепна Саймън на Джерард.
— Не, това не е всичко — тросна се хобгоблинът. — Искам триумфален пир в моя чест. Трябва да има яйца от пъдпъдъци — много ги обичам, гълъби печени в тесто, гълъби на барбекю, яребици…
— Ще обмислим твоите молби — прекъсна го зеленооката елфа и едва успя да скрие усмивката си. — Но сега трябва да попитам децата кое е онова, които искат от цялото си сърце.
Джерард погледна Мелъри и Саймън. Те се замислиха. Погледна и към леля Лусинда. По лицето й проблясваше плаха надежда.
— Искаме чичо Артър Спайдъруик да може да избере дали да остане във вашия свят.
Лоренгорм поклати глава.
— Надявам се, разбирате, че ако реши да се върне към света на смъртните, в мига, в който докосне земята, Артър ще се превърне в прах и пепел.
— Разбираме — кимна Джерард.
— Очаквахме тази молба — каза зеленооката елфа.
Тя махна с ръка. Дърветата се отдръпнаха и на пътеката между тях се появи Байрон. На гърба му седеше Артър Спайдъруик. Джерард чу как всички зад гърба му ахнаха. Сега той забеляза колко много очите му приличаха на очите на леля Лусинда — едновременно остри и добри.
Чичо Артър седеше непохватно на гърба на грифина и от време на време го галеше със страхопочитание. Когато приближи, той вдигна глава и спря поглед на Мелъри и Саймън.
— Вие сте мои прапраплеменници, нали? — тихо попита той и намести очилата на носа си. — Джерард не ми е споменавал, че има брат и сестра.
Джерард се изчерви. Чудеше се дали въобще ще може да се извини на чичо си за всичко, което му бе наговорил при първата им среща.
— Аз съм Саймън — каза Саймън. — Това е сестра ми Мелъри, а това е мама.
Когато стигна до леля Лусинда, Саймън се поколеба и спря, не каза нищо.
— Радвам се да се запозная с вас — каза Артър Спайдъруик и се усмихна. — По любознателността ви съдя, че във вените и на тримата тече моята кръв. Любопитството сигурно ви е носило много неприятности и често сте съжалявали горчиво, че сте си пъхали носа където не трябва. За щастие, изглеждате много по-способни от мен да се измъквате от беди и бъркотии. — Той отново се усмихна. Този път усмивката му не беше колеблива, а широка и лъчезарна. Така почти не приличаше на строгия мъж от портрета.
— Ние също се радваме да се срещнем с тебе — каза Джерард. — Искаме да ти върнем книгата.