— Не мога да повярвам! Моят справочник за духовете… — Артър Спайдъруик пое книгата от ръцете на Джерард и започна да я прелиства. — Я виж ти! Кой е правил тези рисунки?
— Аз — обади се Джерард много тихо, почти шепнешком. — Знам, че не са добри.
— Напротив — възкликна Артър Спайдъруик. — Чудесни са. Един ден ще станеш голям художник.
— Наистина ли мислиш така? — запита Джерард.
— Разбира се — кимна чичо Артър.
Малчо приближи и се изкатери по обувките му.
— Хубаво е да се видим и да си побъбрим, стари приятелю, но има някои неща, които трябва да се поправят. Тук е твоята Лусинда, макар че не изглежда такава, каквато беше преди години.
На Джерард му се стори, че чичо Артър остана без въздух. Сигурно леля Лусинда му изглежда много стара, помисли той. Опита да си представи как майка му, млада като сега, се среща с него, когато той е старец. Стори му се ужасно — тъжно и страшно.
По лицето на леля Лусинда се стичаха сълзи.
— Татко! — прошепна тя. — Изглеждаш като в деня, в който изчезна. Изобщо не си се променил.
Чичо Артър се накани да скочи от Байрон.
— Спри! Ще се превърнеш в прах — извика леля Лусинда.
Като се подпираше на бастуна, тя докуцука до мястото, където стояха грифинът и баща й.
— Съжалявам за ужасната болка, която причиних на тебе и майка ти — каза чичо Артър. — Ужасно съжалявам, че се опитах да измамя елфите. Не трябваше да ви излагам на тази опасност. Винаги съм би обичал. През цялото това време копнеех да се върна у дома, за да сме заедно.
— Сега сме заедно — каза леля Лусинда.
Артър Спайдъруик поклати глава.
— Магията на елфите удължи много живота ми. Живях много, много повече години, отколкото ми се полагат. Време ми е да си отида от този свят, но ще си тръгна без тъга, защото те видях, Луси.
— Току-що те срещнах отново. Не може да умреш сега. Не ме оставяй! — прошепна леля Луси.
Чичо Артър се наведе към нея и заговори — тихи думи, които Джерард не чуваше. След това чичо Артър слезе от грифина и прегърна дъщеря си, но щом докосна земята, се превърна в прах и в дим. Прашинките се завъртяха във вихрушка около леля Лусинда, издигнаха се в нощното небе и изчезнаха.
Джерард погледна пралеля си. Очакваше, че тя плаче, но очите й бяха сухи. Гледаше нагоре, към звездите, и се усмихваше. Джерард хвана ръката й.
— Време е да се прибираме у дома — каза тя.
Джерард кимна. Той се замисли за всичко, което се бе случило, за всичко, което бе видял, и внезапно осъзна колко много неща трябва да нарисува. Предстоеше му много работа. Беше в самото начало.
За Холи Блек…
Холи Блек е родена през 1971 г. Детството си прекарва в стара викторианска къща в Ню Джърси. Расте щастливо, обградена с обич. С по-малката й сестра Хейли обикалят мрачните тайнствени кътчета на къщата, играят на вълшебници и вещици, бъркат билкови отвари и отглеждат няколко плъха за домашни любимци. В този период си създава нездравословния навик да чете до 2–3 часа през нощта. Майка й е художничка и подхранва въображението й с порядъчен брой книги за призраци и духове, които определят по-късните й интереси и занимания.
Нищо чудно, че първата й книга — „Титбе: Една съвременна вълшебна приказка“ е оригинален поглед към света на фантастичните същества. Романът е публикуван през есента на 2002 г. Получава блестящи отзиви, а Асоциацията на библиотеките в САЩ го обявява за най-добра детско-юношеска книга на годината.
Днес Холи Блек живее в Уест Лонг Бранч заедно със съпруга си Тео и забележителна менажерия. Тя е страстна колекционерка на редки фолклорни издания, на кукли на призраци и чудовища и на зашеметяваща колекция от шапки.
Роден е през 1969 г. От малък е покорен от света на фантастиката. Странното, причудливото, свръхестественото разпалва въображението му. Израства в Южна Флорида сред палми и целогодишен слънчев пек. С удоволствие лудува, колекционира насекоми, плува под вода и нощува на къмпинг под открито небе, но в същото време много обича да чете и да рисува.
Учи в художествено училище, после завършва институт по изящни изкуства. Седем години илюстрира фентъзи, а след това — книги за деца. През 2000 г. осъществява детската си мечта — сам да напише и да илюстрира книга. През 2003 г. получава отличието на „Ню Йорк Таймс“ за бестселър на автор илюстратор.