Джерард усети как лицето му пламва от гняв.
— Ти си им помогнал да заловят мама? Да претърсят къщата и да убият котето и мишките на Саймън? Така ли?
Той сви юмруци и пристъпи към Хогскуил. Беше повярвал на хобгоблина, беше му помогнал, а той го беше предал. Джерард се задъха. Кръвта нахлу в главата му.
— Не съм убивал никого! — изрепчи се Хогскуил и леко разтвори палтото си, показвайки малка пухкава топчица.
— Кити! — шашна се Саймън, обезумял от радост, че вижда котенцето живо и невредимо.
В това време Байрон се шмугна покрай Саймън и сграбчи в човката си ръката на хобгоблина.
— Аааа-а-а-а-а! — изпищя Хогскуил.
Котето изскочи от ръцете му, метна се на покрива и също заскимтя.
— Байрон, не! — извика Саймън. — Пусни го!
Грифинът разтърси глава и залюля Хогскуил във въздуха. Хобгоблинът запищя още по-силно.
— Направи нещо, Саймън! — паникьоса се Джерард.
Саймън пристъпи към грифина и силно го перна с длан по човката.
— Не! Казах не! — извика той.
— Какво правиш, Саймън? — уплаши се Мелъри, но вместо да нападне Саймън, грифинът го погледна изненадано и престана да люлее Хогскуил.
— Пусни го! — заповяда Саймън и посочи към покрития с керемиди покрив.
Хогскуил се опитваше да се бори — пъхна пръсти в ноздрите на Байрон и се опита да захапе врата му. Грифинът не обърна никакво внимание на жалките му опити за съпротива и не показа никакво намерение да го пусне.
— Саймън, внимавай! — предупреди Джерард брат си. — Не го дразни. По-добре да излапа Хогскуил, вместо да изяде нас.
— Нееееее! — запищя Хогскуил. — Ще ви се извиня! Честна дума! Извинявайте! А сега ме спасете! Помооооощ!
— Джерард, помогни ми — помоли Саймън. — Като ти кажа, ще дръпнеш Хогскуил. Става ли?
Джерард кимна и пристъпи напред. Беше съвсем близо до грифина и усети миризмата му — напомняше на котешка козина. Саймън хвана с лявата ръка горната човка, а с дясната — долната човка на грифина и лекичко започна да ги разтваря.
— Ти си добро момче, Байрон… Бра-а-а-во! Точно така. Пусни сега този гоблин.
— Хобгоблин! — кресна Хогскуил. — Не съм гоблин, а хобгоблин!
— Саймън, ти си луд! — спусна се Мелъри към брат си.
Грифинът рязко извърна глава към нея, блъсна Саймън, той залитна и почти се просна върху покрива.
— О, Саймън, съжалявам… — прехапа устни Мелъри.
Джерард използва разсейването на грифина и сграбчи Хогскуил за краката.
— Готово. Хванах го!
— Ей! Какво правиш? Скапаняк! Ненормалник! Кукундрел! Да не мислиш, че може да играеш с мене на „Дядо ряпа вади“? А? Казвай бе! Какво си намислил?
— Ти няма ли да млъкнеш? — изохка Джерард. — Ама че плямпало!
Саймън отново опита да отвори човката на Байрон.
— Мелъри, помогни ми. Дръж долната човка и дърпай надолу. Аз ще се заема с горната.
Мелъри тръгна предпазливо по наклонения покрив. Грифинът я погледна недоверчиво и настръхна.
— Като ти кажа „Дърпай!“, ще дърпаш — нареди Саймън.
Двамата опитаха да разтворят човката на грифина. Мелъри се залови за долната човка и увисна на нея с цялата си тежест. Пръстите й неволно се хлъзнаха във влажната уста на грифина. Той се замята, после внезапно се предаде, отвори човка и Хогскуил тупна в ръцете на Джерард. Джерард загуби равновесие, размаха ръце, опита да се залови някъде и изпусна Хогскуил. Хобгоблинът също залитна и ритна керемидата, за която се хвана Джерард. Джерард се плъзна към ръба на покрива. Полетя надолу и едва в последния момент успя да сграбчи улука.
Саймън и Мелъри го гледаха, загубили ума и дума, и не смееха да си поемат дъх. Джерард си наложи да се успокои. Когато брат му и сестра му тръгнаха към него, за да го издърпат, той видя, че Хогскуил се запъти към отворения прозорец.
— Бяга! Хогскуил бяга! — предупреди той и опита да се набере на мускули върху покрива. Лактите му затънаха в тинята и изгнилите листа в улука.
— Не се занимавай повече с тоя тъп гоблин — ядоса се Мелъри. — Хвани се за ръката ми.
Саймън го улови за другата ръка и с огромни усилия двамата го изтеглиха върху покрива. Джерард тутакси скочи на крака и хукна след Хогскуил. Мелъри и Саймън се втурнаха след него и с оглушителен шум групата затопурка надолу по скърцащите стълби.