— Прав си! — изкикоти се Хогскуил и отново го мушна. — Ах, ти, мое лошо кюфтенце!
— Остави Джерард на мира или аз ще ти покажа какво може да се направи с тая сабя! — изсъска Мелъри, но внезапно млъкна.
От тая страна на шосето листата бяха изпадали почти изцяло, дърветата бяха почернели, изглеждаха мъртви. Малкото останали листа висяха от клоните им като прилепи. Тези дървета изглеждаха по-малко истински от железните дървета на джуджетата. Току зад тях Джерард видя автомобилното гробище.
Ръждясалата врата беше отворена, занемареният път беше обрасъл с изсъхнали плевели и трънаци. В началото му под странен ъгъл в земята беше забит знак „Влизането забранено!“. Стари коли, гуми, метални и пластмасови части, въобще всякакви боклуци, бяха струпани как да е на високи разхвърляни купчини. Зад тях Джерард ясно виждаше двореца. Парчетата стъкло и ламарина, които покриваха кулите блестяха ослепително на ярката слънчева светлина.
Джерард забеляза няколко гоблина да надничат от ръждясалото купе на една кола. Двама задушиха въздуха, третият заръмжа. След това започнаха да се измъкват от колата. Надигнаха жабоподобните си глави и оголиха отвратителните си зъби от стъкло. Бяха въоръжени с оръжия от джуджетата — остри пики и криви саби.
— Кажи им нещо — прошепна Джерард на Хогскуил.
— Аз залових тези човеци — извика Хогскуил към гоблините. — Съвсем сам. Без ваша помощ, помияри нещастни!
Един огромен гоблин пристъпи още по-близо към тях. Зъбите му бяха от парчета стъклени бутилки и блестяха на слънцето — кафяви, зелени и прозрачни. Гоблинът беше облечен в дрипаво палто с потъмнели метални копчета, на главата му се мъдреше оръфана триъгълна шапка. Шапката привлече вниманието на Джерард, защото беше наплескана с нещо особено, червеникавокафяво. Край нея кръжаха рояк мухи.
— Я повтори. Казваш, ти си хванал тези двамата, така ли?
— Без никакви усилия, о, Големи Уърмрат! — започна да се хвали Хогскуил. — Щом ме видя, момичето размаха ей тая сабя, остра е, нали… Ама аз бях много по-бърз от тях. Аз…
Уърмрат го стрелна с поглед и хобгоблинът спря по средата на изречението. Закашля се, задави се, после отново започна.
— Добре де, двамата спяха и аз…
Гоблинът започна да лае високо. На Джерард му се стори, че се смее зловещо.
— Така или иначе, аз хванах тия тъпоумници. Те са мои пленници — извика Хогскуил и вдигна сабята. В малките му ръчички тя изглеждаше огромна. Той едва я удържаше.
Уърмрат излая и Хогскуил почти изпусна сабята. Джерард бързо погледна към небето, но Байрон и Саймън не се виждаха. Или се бяха скрили добре някъде наблизо, или ги нямаше. Джерард за милионен път се помоли Саймън да не загуби контрол над грифина.
— Тук всеки прави това, което аз кажа! Доведи ги тук! — заповяда Уърмрат.
С лай и скимтене десетина гоблина заблъскаха Мелъри и Джерард през автомобилното гробище. Двамата трябваше да си отварят очите на четири, за да не стъпят върху някой от назъбените метални късове, които стърчаха от купчините боклуци, заринали земята наоколо. Забавеха ли крачка, гоблините започваха да ги блъскат и мушкат с оръжията си. Дънките на Джерард се покриха с ивици ръжда от колите, в които се отъркваше, за да премине по тесните пътеки между тях. Най-после стигнаха малка площадка, където дузина гоблини се бяха излегнали край голям огън. Навсякъде край огъня бяха разхвърляни оглозгани кости.
Уърмрат изръмжа и кимна към една синя кола.
— Вържете пленниците там.
— Трябва да ги заведа в Двореца на боклуците — възрази Хогскуил.
— Млък! — извика огромният гоблин. — Тук само аз казвам какво трябва и какво не трябва.
Един смърдящ гоблин скочи ухилен до уши и привърза въжето на Джерард и Мелъри към ръждясалата кола. Докато гоблинът увиваше въжето около страничното огледало, Джерард усети вонящия му дъх, забеляза кафеникавите петна по пъпчасалата му кожа и снопчетата косми, които стърчаха от ушите му. Останалите гоблини стояха в кръг наоколо, кискаха се злобно и чакаха.
— Връщайте се на местата си, мързеливи псета! — изръмжа огромният гоблин и се обърна към групата, която беше дошла с него. — Пленниците да не мърдат оттам, където са сега. Отивам да доложа за тях на Мулгарат.
С лай и ръмжене повечето гоблини се върнаха на постовете си, но някои се настаниха край огъня.