— Да продължи търсенето ли? Не искам да говориш така. — Той се приближи до нея.
— Не, просто… зная в сърцето си, че няма да я намерим жива. Имам предвид… всичко. Нас. Това, което се случи днес, е по наша вина…
— Не е вярно. Било е нелеп инцидент.
— Да, но ние сме виновни. Ако не бяхме толкова резки с нея, тя никога нямаше да тръгне с колата сама и да я застигне бурята. Не, Боб, не се опитвай да ме накараш да замълча. Искам да ме изслушаш. — Жената пое дълбоко дъх и продължи: — И не става дума само за днес. Елена имаше проблеми от дълго време, още от началото на учебната година, ала аз някак си пропуснах признаците. Защото бях прекалено заета със себе си — с нас, — за да им обърна внимание. Сега го осъзнавам. И сега, след като Елена… я няма… Не искам същото да се случи и с Маргарет.
— За какво говориш?
— Казвам ти, че няма да се омъжа за теб, поне не толкова скоро, колкото смятахме. Може би дори никога. Маргарет вече изгуби твърде много — заговори тя, без да го поглежда. — Не искам да чувства, че е изгубила и мен.
— Но тя няма да те изгуби. Всъщност дори ще се сдобие с още един близък човек, защото ще бъда тук много повече. Знаеш какви са чувствата ми към нея.
— Съжалявам, Боб, но аз не смятам така.
— Не говориш сериозно. След цялото време, което прекарах тук… след всичко, което направих…
Гласът на леля Джудит беше тих, но непреклонен.
— Аз съм съвсем сериозна.
От клона си на дървото Елена се вгледа с любопитство в Робърт. Една вена пулсираше на слепоочието му, а лицето му бе зачервено.
— Утре ще се чувстваш различно — настоя той.
— Не, няма.
— Не може да го мислиш наистина…
— Мисля го. И не ми казвай, че ще променя решението си, защото няма да го направя.
За миг Робърт се огледа безпомощно и объркано, после лицето му потъмня. Когато заговори отново, гласът му бе равен и студен.
— Разбирам. Е, щом това е последната ти дума, май е по-добре да си вървя.
— Боб. — Леля Джудит се обърна, но той вече беше при вратата. Тя се надигна и се олюля, сякаш не бе сигурна дали да тръгне след него, или да остане. Пръстите й мачкаха червената материя, която държеше. — Боб! — извика отново, този път по-настоятелно. Обърна се, за да пусне кимоното на Елена върху леглото, преди да го последва.
Когато го стори, ахна и закри с ръка устата си. Тялото й се скова. Очите й се втренчиха в Елена през сребристото стъкло на прозореца. Двете останаха неподвижни така дълго време, взрени една в друга. После леля Джудит отпусна ръката си и закрещя.
4
Нещо дръпна рязко Елена от дървото. Тя изписка в знак на протест, падна и се приземи върху краката си като котка. Секунда по-късно коленете й се удариха в земята и се ожулиха.
Надигна се бързо, пръстите й се извиха с насочени нокти, готова да нападне този, който я бе дръпнал. Деймън плесна ръката й.
— Защо ме събори? — изфуча тя.
— Защо не остана там, където ти казах? — тросна й се той.
Двамата се взираха кръвнишки един в другиго, еднакво бесни. После нещо отвлече вниманието на Елена. На горния етаж писъците не стихваха, даже се засилваха от тропането и удрянето по прозореца. Деймън я побутна към къщата, където не можеха да ги видят отгоре.
— Хайде да се махнем от този шум — изрече той и погледна нагоре. Улови ръката й, без да дочака отговор.
Елена се възпротиви.
— Трябва да вляза вътре!
— Не можеш. — Озари я с вълчата си усмивка. — Имам предвид буквално. Ти не можеш да влезеш в тази къща. Не си поканена.
Смутена. Елена се остави да я повлече няколко стъпки. Сетне отново заби пети в земята.
— Но аз трябва да си взема дневника!
— Какво?
— Той е в дрешника, под една разхлабена дъска. Имам нужда от него. Не мога да заспя без дневника си. — Елена не знаеше защо настоява за това, но й се струваше важно.
Деймън я погледна раздразнено. Сетне лицето му се проясни.
— Ето — изрече спокойно с блеснали очи. Измъкна нещо от якето си. — Вземи го.
Елена изгледа със съмнение квадратния предмет.
— Това е дневникът ти, нали? — попита той.
— Да, но е старият ми дневник. Искам си новия.
— Ще трябва да се задоволиш с този, защото това е всичко, което ще получиш. Да вървим, преди да са се събудили всички съседи. — Гласът му отново стана студен и заповеднически.