По гърба на Елена пропълзяха ледени тръпки. Не и тук. О, Господи, не тук!
Но вече се случваше. Брадичката на Бони се сведе и тя отново огледа насъбралото се множество. Само че този път сякаш не ги виждаше и гласът, който излезе от гърлото й, не беше този на Бони.
— Никой не е такъв, какъвто изглежда. Запомнете го. Никой не е такъв, какъвто изглежда.
После просто остана там неподвижно, взряна напред с празни очи.
Хората се размърдаха неспокойно, споглеждайки се помежду си. Сетне се надигна разтревожен шепот.
— Запомнете това, запомнете го, никой не е такъв, какъвто изглежда. — Бони внезапно се олюля и преподобният Бетиа се спусна към нея, докато един мъж се забърза от другата й страна. Вторият мъж имаше плешива глава, която в момента лъщеше от пот — господин Нюкасъл, осъзна Елена. А в дъното на църквата Аларик Залцман беше възседнал нефа. Стигна до Бони тъкмо когато момичето припадна и в този миг Елена чу зад гърба си стъпки по стълбата.
5
Доктор Файнбърг, помисли си обезумяло Елена, докато се опитваше да се извърне и в същото време да се слее със сенките. Но очите й не срещнаха дребното лице с ястребов нос. Лицето, разкрило се пред погледа й, бе с изящните черти на римски профил от стара монета, с изтерзани зелени очи. Времето спря за миг, сетне Елена се озова в прегръдките му.
— О, Стефан, Стефан…
Усети как тялото му се вцепени от изненада. Ръцете му я обгърнаха машинално, съвсем леко, сякаш бе непозната, припознала го за някой друг.
— Стефан — изрече тя отчаяно и зарови лице на рамото му, опитвайки се да получи някакъв отговор. Не би могла да го понесе, ако я отхвърли. Ако я мразеше, щеше да умре.
Въздъхна и се опита да се притисне по-плътно към него, сякаш искаше двамата да се слеят в едно, да изчезне в него. О, моля те, помисли си тя, о, моля те, о, моля те…
— Елена. Елена, всичко е наред, разбирам те. — Той продължи да говори, редейки дребни незначителни слова, предназначени да я успокоят, докато галеше главата й. Тя усети промяната, когато ръцете му се стегнаха около нея. Сега той знаеше кого държи в обятията си. За пръв път, откакто се бе събудила през този ден, Елена се почувства в безопасност. Въпреки това мина доста време, преди да отпусне хватката си, макар и едва забележимо. Не плачеше, дишаше накъсано, обзета от паника.
Най-после усети, че светът около нея е спрял да се върти и всичко си идва на мястото. Остана така няколко безкрайни минути с глава, отпусната на рамото му, потопена в спокойствието и сигурността на близостта му.
После вдигна глава и го погледна в очите.
Когато по-рано същия ден си беше спомнила за Стефан, беше мислила как би могъл да й помогне. Смяташе да го помоли, да го умолява да я спаси от този кошмар, да я направи отново предишната Елена. Но сега, докато го гледаше, изпита странно отчаяно примирение.
— Нищо не може да се направи, нали? — попита много тихо.
Той не се престори, че не разбира.
— Не може — отвърна той също толкова тихо.
Елена се почувства така, сякаш е направила последната крачка, прекосявайки невидима линия, откъдето нямаше връщане назад.
— Съжалявам за начина, по който се държах с теб в гората — изрече, когато отново възвърна гласа си. — Не зная защо извърших всички онези неща. Спомням си какво направих, но не помня защо го направих.
— Съжаляваш? — Гласът му потрепери. — Елена, след всичко, което ти причиних, след всичко, което ти се случи заради мен… — Не можа да довърши и двамата се притиснаха един към друг.
— Колко трогателно — разнесе се глас откъм стълбите. — Искаш ли да имитирам цигулка?
Елена изтръпна, спокойствието й се стопи и кръвта се смрази във вените й. Бе забравила хипнотичната настойчивост на Деймън, пламтящите му черни очи.
— Как влезе тук? — попита Стефан.
— По същия начин като теб, предполагам. Привлечен от лумналия огън на отчаянието на Елена. — Деймън кипеше от ярост, Елена тутакси го усети. Бе не само раздразнен или обезпокоен, а изпълнен с нажежен до бяло гняв и враждебност.
Но той се бе държал добре с нея, когато бе объркана и безразсъдна. Беше я завел на безопасно място, беше се погрижил за нея. И не я бе целунал, докато се намираше в онова ужасяващо уязвимо състояние. Той беше… мил с нея.