— Аз съм — Елена спря да движи скованите си пръсти и се взря в очите на приятелката си. — Наистина съм аз, Мередит — рече.
Девойката кимна и преглътна. Точно в този миг Елена най-много искаше тя да я прегърне. Но Мередит, която никога не си бе падала по излиянията и прегръдките, се отдалечи бавно към леглото и отново приседна на него.
— Седни — изрече с престорено спокоен глас.
Елена придърпа стола пред бюрото и несъзнателно зае позата на Мередит от преди малко — опря лакти върху коленете си и сведе глава. После я вдигна.
— Откъде знаеш? — попита тя.
— Аз… — Мередит се взря в нея за миг, сетне се окопити. — Ами ти — тялото ти, разбира се, така и не беше открито. Това бе странно. А и нападенията над стареца, Вики и Танър — и Стефан и някои дреболии, които свързах — но не знаех. Не и със сигурност. Не и до този момент — додаде шепнешком.
— Е, значи е било попадение на сляпо — кимна Елена. Опитваше се да се държи нормално, но какво нормално имаше в тази ситуация? Мередит едва се осмеляваше да я погледне. Поведението й накара Елена да се почувства още по-самотна, много по-самотна, отколкото през целия си живот досега.
На долния етаж иззвъня звънец. Елена го чу, но изглежда не и някогашната й приятелка.
— Кой може да е? — попита. — Някой звъни на вратата.
— Помолих Бони да дойде към седем, ако майка й я пусне. Вероятно е тя. Ще отида да видя. — Мередит изглеждаше изключително нетърпелива да се махне.
— Почакай. Тя знае ли?
— Не… О, искаш да кажеш, че трябва да й го съобщя внимателно. — Момичето огледа още веднъж несигурно стаята, а Елена включи нощната лампа до леглото.
— Изгаси голямата лампа. Очите ме болят от светлината — рече тя тихо.
Когато Мередит го направи, стаята потъна в полумрак, така че тя можеше да се скрие в сенките.
Обгърна с ръце тялото си и застана в ъгъла, докато чакаше Мередит да се върне с Бони. Може би идеята да замеси Мередит и Бони не беше чак толкова добра. Ако спокойната и невъзмутима Мередит не можеше да я приеме, дали Бони щеше да го стори?
Мередит оповести появата им, като не спираше да повтаря:
— Сега не викай, не викай. — Избута нетърпеливо Бони през прага.
— Какво ти става? Какво правиш? — ахна Бони. — Пусни ме. Имаш ли представа какво ми струваше да накарам мама да ми разреши да изляза тази вечер? Искаше да ме заведе в болницата в Роуаноук.
Мередит затвори вратата с крак.
— Добре — каза на Бони. — Сега ще видиш нещо, което ще… ами ще бъде шок. Но не бива да крещиш, разбираш ли? Ще те пусна, ако ми обещаеш.
— Тук е толкова тъмно, че не виждам почти нищо, а ти ме плашиш. Какво ти става, Мередит? О, добре, обещавам, но за какво говориш…
— Елена — каза Мередит.
Елена се подчини на поканата и пристъпи напред.
Реакцията на Бони не беше каквато очакваха. Тя се намръщи и се наведе напред, взирайки се в мъждивата светлина на стаята. Ахна, щом видя Елена. Но после, когато се втренчи в лицето й, плесна с ръце и нададе радостен вик.
— Знаех си! Знаех си, че всички грешат! Въпреки че ти, Мередит — двамата със Стефан бяхте сигурни, че Елена се е удавила. Но аз знаех, че грешите! О, Елена, толкова ми липсваше! Всички ще бъдат толкова…
— Тихо, Бони! Тихо! — изшътка Мередит настойчиво. Казах ти да не крещиш. Слушай, глупаче, смяташ ли, че ако Елена наистина беше добре, щеше да е тук по никое време, без никой да знае?
— Но тя е добре, погледни я. Ето я там. Това си ти, нали, Елена? — Бони понечи да тръгне към нея, но Мередит отново я сграбчи.
— Да, аз съм. — Елена имаше странното чувство, че се е озовала насред сюрреалистична комедия, може би някоя, написана от Кафка, само че без да си знае репликите. Не знаеше какво да каже на Бони, която я гледаше в захлас.
— Аз съм, но… Не съм съвсем добре — изрече тя неловко и отново седна.
Мередит побутна Бони да се настани на леглото.
— Защо сте толкова тайнствени? Тя е тук, но не е съвсем наред. Какво означава това?
Елена не знаеше да плаче ли, или да се смее.
— Виж, Бони… о, не зная как да го кажа. Бони, твоята баба медиум говорила ли ти е никога за вампирите?
Настъпи тишина — с нож да я режеш, толкова бе гъста. Минутите се нижеха бавно. Невероятно, но факт — очите на Бони се разшириха още повече; сетне погледът й се плъзна към Мередит. Изтекоха още няколко минути в мълчание, после Бони запристъпва към вратата.