— Ъ, вижте, момичета — заговори тихо, — всичко това става все по-откачено. Искам да кажа, наистина, наистина, наистина…
Елена отчаяно затърси подходящите думи.
— Можеш да видиш зъбите ми — каза накрая. Отдръпна назад горната си устна и посочи с пръст кучешките си зъби. Усети издължената им и изострена форма, сякаш котка бе протегнала лениво ноктите си.
Мередит приближи, погледна ги, сетне побърза да се извърне.
— Разбрах — рече тя, но в тона й не се долавяше задоволство от собственото й прозрение. — Бони, погледни — обърна се към другото момиче.
У Бони не бе останала и следа от предишното въодушевление и възторг. Изглеждаше така, сякаш всеки миг щеше да повърне.
— Не. Не искам.
— Трябва. Трябва да повярваш, иначе доникъде няма да стигнем. — Мередит хвана съпротивляващата се Бони, която не искаше да помръдне, и я бутна напред. — Отвори очи, малка тъпачке. Ти си тази, която си припада по всички онези свръхестествени глупости.
— Вече не — изрече почти хлипайки Бони. В гласа й се долавяше неподправена истерия. — Пусни ме, Мередит. Не искам да гледам. — Изтръгна се от ръцете на приятелката си.
— Не си длъжна да го правиш — прошепна Елена слисано. Обзе я безмерно отчаяние и в очите й запариха сълзи. — Идеята не беше добра, Мередит. Ще си вървя.
— Не. О, недей. — Бони се върна също толкова бързо, колкото се бе отдръпнала, и се хвърли в прегръдките на Елена. — Съжалявам, Елена, съжалявам. Не ме е грижа каква си, просто се радвам, че се върна. Беше ужасно без теб. — Сега вече ридаеше с пълна сила.
Сълзите, които не бяха потекли, докато Елена беше със Стефан, сега рукнаха. Тя плачеше, вкопчена в Бони, усещайки ръцете на Мередит, които обгръщаха и двете. Всички плачеха — Мередит безмълвно, Бони шумно, а самата Елена с отчаяние. Имаше чувството, че плаче за всичко, което й се бе случило, за всичко, което бе изгубила, за самотата, страха и болката.
Накрая и трите се озоваха на пода, коляно до коляно, както когато бяха деца и крояха тайни планове.
— Ти си толкова смела — обърна се Бони към Елена и подсмръкна. — Не разбирам как може да си толкова смела.
— Не знаеш как се чувствам вътрешно. Изобщо не съм смела. Но трябва по някакъв начин да се справя с това, защото не зная какво друго да направя.
— Ръцете ти не са студени. — Мередит стисна пръстите На Елена. — Само малко. Мислех, че ще бъдат по-студени.
— Ръцете на Стефан също не са студени — рече Елена й тъкмо се канеше да продължи, когато Бони изпищя:
— Стефан?
Мередит и Елена я погледнаха.
— Я се осъзнай, Бони. Човек не може сам да стане вампир. Някой трябва да го направи.
— Но ти искаш да кажеш, че Стефан…! Искаш да кажеш, че той е…? — Гласът на Бони се задави.
— Мисля — поде Мередит, — че вече е време да ни разкажеш цялата история, Елена. С всички дребни подробности, които не спомена, когато последния път те помолих да разкажеш всичко.
Елена кимна.
— Права си. Трудно е да се обясни, но ще опитам. — Пое дълбоко дъх. — Бони, спомняш ли си първия учебен ден? Тогава за пръв път те чух да правиш предсказание. Ти погледна дланта ми и каза, че ще срещна момче — тъмнокосо момче, непознат. И че той не е висок, но някога е бил. Е — тя погледна към Бони, после към Мередит, — Стефан сега не е много висок. Но някога е бил… в сравнение с хората, живели през петнадесети век.
Мередит кимна, но дребничкото червенокосо момиче нададе кратък вик и се олюля назад. Направо беше шашната.
— Искаш да кажеш…
— Искам да кажа, че той е живял в ренесансова Италия, когато като цяло хората са били по-ниски. Тогава Стефан е бил по-висок в сравнение с тях. Почакай, преди да припаднеш, трябва да узнаеш още нещо. Деймън е негов брат.
Мередит отново кимна.
— Досетих се. Но защо Деймън каза, че учи в колеж?
— Двамата не се разбират много добре. От много отдавна. Стефан дори не знаеше, че Деймън е във Фелс Чърч. — Елена млъкна. Беше на път да разкаже личната история на Стефан, а винаги бе смятала, че това е негова тайна, която само той има право да разкрие. Но Мередит беше права, време беше всичко да излезе наяве. — Слушайте, ето какво е станало. В ренесансова Италия Стефан и Деймън били влюбени в едно и също момиче. Тя била германка, казвала се е Катрин. Причината Стефан да ме избягва отначало в училище била, че съм му напомняла за нея — тя също имала руса коса и сини очи. О, и това е нейният пръстен. — Елена издърпа ръката си от тази на Мередит и им показа изящната златна халка, върху която бе закрепен скъпоценният камък лапис лазули. Работата е, че Катрин била вампир. Един мъж на име Клаус я е направил такава в родното й село в Германия, за да я спаси от смъртоносна болест. Стефан и Деймън го знаели, но не им пукало. Те я помолили да избере за кого от двамата иска да се омъжи. — Елена млъкна и се усмихна накриво. Каза си, че господин Танър беше прав — историята наистина се повтаряше. Надяваше се само нейната история да не свърши като тази на Катрин. — Но тя избрала и двамата. Обменила кръв и с двамата и заявила, че тримата трябва да останат заедно във вечността.