Деймън прие поражението си с финес, хвърли последен развеселен поглед към Бони и изчезна от прозореца. Бони и Мередит се втренчиха уплашено натам, очевидно загрижени, че сигурно се е пребил.
— Той е добре — успокои ги Елена и отново поклати глава. — И не се тревожете, няма да му позволя да се върне. Ще се срещнем утре по същото време. Чао.
— Но… Елена… — Мередит спря. — Искам да кажа, щях да те попитам дали не искаш да се преоблечеш.
Елена се огледа. Ценната рокля от деветнадесети век беше изпокъсана и изцапана, а тънкият муселин висеше на парцали на няколко места. Но нямаше време да се преоблича, сега трябваше да се нахрани.
— Това ще трябва да почака — въздъхна тя. — Ще се видим утре.
И с тези думи се прехвърли през прозореца също като Деймън. Последното, което видя, бяха удължените лица на Бони и Мередит, които се взираха сащисано след нея.
Ставаше все по-добра в приземяванията; този път не си ожули коленете. Стефан беше там и я загърна с нещо тъмно и топло.
— Твоята пелерина — промълви тя зарадвано.
За миг двамата се вгледаха усмихнати един в друг. Припомниха си първия път, когато той й даде пелерината, след като я спаси от Тайлър на гробището и я заведе в стаята си, за да я почисти. Тогава се боеше да я докосне. Но, помисли си Елена, усмихвайки се в очите му, тя доста бързо се бе справила с този страх.
— Мислех, че отиваме на лов — обади се Деймън.
Елена се извърна и му се усмихна, без да пуска ръката на Стефан.
— Отиваме. Накъде трябва да поемем?
— Към която и да е къща по тази улица — предложи Деймън.
— Към гората — заяви Стефан.
— Към гората — реши Елена. — Ние не докосваме човешки същества и не убиваме. Нали така, Стефан?
В отговор той стисна пръстите й.
— Точно така — рече тихо.
Деймън изви капризно устни.
— И какво точно ще търсим в гората или е по-добре не знам? Мускусен воден плъх? Скункс? Термити? — Погледът му се премести към Елена и той снижи глас. — Ела с мен, аз ще ти покажа какво означава истински лов.
— Може да минем през гробището — предложи тя, без да му обръща внимание.
— Белоопашатите елени по цяла нощ търсят храна из гората — каза й Стефан, — но трябва да сме много предпазливи, докато ги преследваме, могат да чуват почти толкова добре, колкото нас.
Друг път тогава, прозвуча гласът на Деймън в главата на Елена.
8
— Кой…? О, това си ти! — възкликна сепнато Бони, когато някой я улови за лакътя. — Изплаши ме. Не те чух да идваш.
Стефан осъзна, че трябва да бъде по-внимателен. За няколкото дни, през които отсъстваше от училище, бе забравил навика да върви и да се движи като човешко същество и отново се бе върнал към безшумното, идеално контролирано придвижване на ловеца.
— Извинявай — промърмори той, докато двамата вървяха рамо до рамо в коридора.
— Няма нищо — отвърна Бони, опитвайки се да демонстрира безгрижие. Но кафявите й очи бяха разширени и напрегнати. — И така, какво правиш днес тук? Двете с Мередит ходихме тази сутрин до пансиона, за да проверим госпожа Флауърс, но никой не ни отвори. Не те видях в часа по биология.
— Дойдох днес следобед. Върнах се на училище. Поне докато открием каквото търсим.
— Искаш да кажеш, за да шпионираш Аларик — измърмори момичето. — Казах вчера на Елена да остави тази работа на мен. Опа! — възкликна, когато двама ученици от долните класове, които минаваха покрай нея, я зяпнаха втренчено. Завъртя очи към Стефан. По мълчаливо съгласие двамата завиха по коридора и се запътиха към пустото стълбище. Бони се облегна на стената и въздъхна облекчено.
— Трябва да запомня, че не бива да споменавам името й — рече тя с драматична нотка в гласа, — но ми е толкова трудно. Майка ми ме попита как се чувствам тази сутрин, а аз едва не й отвърнах „чудесно, след като миналата нощ видях Елена“. Не зная как двамата сте пазили — знаеш какво — в тайна толкова дълго.
Въпреки нежеланието си Стефан усети как устните му се извиват в усмивка. Бони приличаше на малко котенце, бликащо от очарование, невинно и без задръжки. Винаги казваше това, което мислеше в момента, дори и да бе в пълно противоречие с казаното преди малко, но всичко, което правеше, идваше от сърцето й.
— В момента стоиш в празен коридор със „знаеш какво“ — напомни й той с престорено застрашителен тон.