А и през цялото време вали сняг. Няма буря, но не спира да вали. Никога не съм виждала толкова много сняг.
Стефан е притеснен за бала утре вечер.
Което ни връща отново към въпроса: какво научихме досега? Какво знаем? Никой от нашите заподозрени не се е приближавал до къщата на семейство Маси или до дома на госпожа Кумбър, когато са станали нападенията. Не сме по-близо до откриването на другата Сила, отколкото в началото.
Малката сбирка в дома на Аларик е тази вечер. Мередит смята, че трябва да отидем. Не зная какво друго можем да направим.“
Деймън протегна дългите си крака и заговори лениво, докато оглеждаше обора.
— Не, лично аз не мисля, че е особено опасно. Но не разбирам какво се надявате да постигнете.
— Нито пък аз — призна Елена. — Но нямам по-добра идея. А ти?
— Ако имаш предвид други начини как да прекарваме времето си, да, имам. Искаш ли да ти разкажа за тях? — Елена му махна да замълчи и той се подчини.
— Имам предвид полезни неща, които бихме могли да направим на този етап. Робърт е извън града, госпожа Флауърс е долу в…
— В мазето — обадиха се няколко гласа вкупом.
— А ние просто си седим тук. Някой няма ли по-добра идея?
— Ако се безпокоиш, че ще е опасно за мен и Бони — наруши тишината Мередит, — защо всички не дойдете? Нямам предвид да се показвате. Бихте могли да дойдете и да се скриете на тавана. Така, ако нещо се случи, ние ще се разкрещим и вие ще ни чуете.
— Не разбирам защо изобщо някой ще трябва да крещи — обади се Бони. — Нищо няма да ни се случи там.
— Е, може би няма, но не е зле да се подсигурим — настоя Мередит. — Какво мислиш, Елена?
Елена кимна бавно.
— Звучи разумно. — Огледа се за възражения, но Стефан само сви рамене, а Деймън промърмори нещо, което разсмя Бони.
— Добре тогава, решено е. Да вървим.
Когато излязоха от обора, отвън ги посрещна неизменният сняг.
— Двете с Бони можем да отидем с моята кола — каза Мередит. — А вие тримата…
— О, ние ще се оправим — успокои я Деймън с вълчата си усмивка.
Мередит кимна равнодушно. Странно, помисли си Елена, когато двете момичета се отдалечиха, Мередит никога не е била впечатлена от Деймън. Изглежда чарът му нямаше въздействие върху нея.
Тъкмо смяташе да спомене, че е гладна, когато Стефан се извърна към брат си.
— Съгласен ли си да останеш с Елена през цялото време, докато сме там? До последната минута? — попита.
— Опитай се да ме спреш — отвърна Деймън весело. Сетне усмивката му помръкна. — Защо?
— Защото ако го направиш, можете да отидете двамата, а аз ще дойда по-късно. Трябва да свърша нещо, но няма да ми отнеме много време.
Елена почувства как я залива топла вълна на благодарност. Стефан се опитваше да вярва на брат си. Усмихна му се одобрително, когато той я дръпна настрани.
— Какво има?
— Днес получих бележка от Каролайн. В нея ме моли да се срещнем близо до училището преди купона у Аларик. Пише, че искала да се извини.
Елена отвори уста, за да отвърне нещо остро, но побърза да я затвори. От това, което бе чула, напоследък Каролайн съжалявала за постъпките си. Може би Стефан щеше да се почувства по-добре, ако поговори с нея.
— Но ти няма за какво да се извиняваш — каза му тя. — Тя сама си е виновна за всичко, което й се е случило. Не смяташ ли, че тя все пак е опасна?
— Не. А и част от Силите ми се възвърнаха. Няма да се случи нищо. Ще се срещна с нея и след това можем заедно да отидем на купона у Аларик.
— Внимавай — предупреди го Елена, преди той да закрачи през снега.
Таванът беше такъв, какъвто го помнеше — тъмен и прашен, пълен с мистериозни предмети, покрити с найлони. Деймън, който бе влязъл по общоприетия начин — през входната врата, бе отворил капаците, за да я пусне през прозореца. След това двамата се настаниха един до друг на стария матрак и се заслушаха в гласовете, които проникваха отдолу.
— Не се сещам за по-романтична обстановка — промърмори Деймън, докато с изискан жест махаше една паяжина, полепнала по ръкава му. — Сигурна ли си, че не предпочиташ да…
— Да — прекъсна го Елена. — А сега млъквай.
Беше като игра да слушаш откъслеци от разговорите и да се опитваш да ги сглобиш, да разбереш чии са гласовете.
— … и тогава казах — не ми пука от колко отдавна имаш този папагал, отърви се от него, иначе ще отида на Снежния бал с Майк Фелдман. А пък той ми каза…