Измина доста време, преди Елена постепенно да дойде в съзнание. Позна по това, че вече можеше да вижда не само заради запалените от Катрин свещи, но и заради бледата сива светлина, струяща през отвора на криптата.
Виждаше и Деймън. Той лежеше на пода с окървавени ръце и разкъсани дрехи. Имаше достатъчно светлина, за да види раните му и Елена се запита дали все още е жив. Беше неподвижен, като мъртъв.
Деймън, помисли тя. Чак след минута осъзна, че не е изговорила думата. Незнайно как пищенето на Катрин бе затворило някаква верига в мозъка й или бе разбудило нещо спящо. А и несъмнено кръвта на Мат бе помогнала, давайки й достатъчно сила, за да открие мисления си глас.
Извърна глава на другата страна. Стефан?
Лицето му бе изпито и бледо от болка, но той беше буден. Прекалено буден. Елена почти пожела и той да не чувства нищо като Деймън, да не разбира това, което им се случва.
Елена, отвърна й мислено той.
Къде е тя?, попита Елена, а очите й обходиха бавно помещението.
Стефан погледна към отвора на криптата. Излезе оттам преди известно време. Навярно е отишла да провери как се справят кучетата.
Елена смяташе, че е достигнала пределната граница на страха и ужаса, но бе сгрешила. Явно най-ужасното тепърва предстоеше.
Елена, съжалявам. Лицето на Стефан бе по-изразително от всякакви думи.
Вината не е твоя, Стефан. Ти не си й причинил това. Тя сама си го е причинила. Или просто й се е случило заради това, което е. Заради това, което и ние сме. В съзнанието й изплува споменът как бе нападнала Стефан в гората и какво изпитваше, когато се носеше към господин Смолуд, планирайки отмъщението си. Такава можех да бъда и аз, добави тя.
Не! Ти никога не би станала такава!
Елена не отговори. Ако в момента притежаваше достатъчно Сила, какво щеше да стори на Катрин? Какво не би й сторила?
Помислих, че Деймън ще ни предаде, продължи Елена.
Аз също, отвърна Стефан смутено. Гледаше към брат си със странно изражение.
Все още ли го мразиш?
Погледът на Стефан потъмня.
Не, отвърна тихо. Не, вече не го мразя.
Елена кимна. По някакъв начин това й се струваше важно. После се сепна, сетивата й се изостриха, когато някаква сянка се мярна на входа на криптата. Стефан също я усети.
Тя идва, Елена…
Обичам те, Стефан, изпрати безпомощното си послание тя, когато мъгливата бяла фигура се спусна долу.
Катрин доби истинската си форма пред тях.
— Не мога да видя какво става — заговори тя раздразнено. — Ти препречваш тунела ми! — Взря се зад Елена към опустошената гробница и дупката в стената. — Оттук минавам, за да изляза навън — продължи тя, без да забелязва тялото на Деймън в краката си. — Тунелът минава под реката. Така че не се налага да прекосявам течаща вода. Вместо това минавам под нея. — Погледна ги в очакване да оценят шегата й.
Разбира се, помисли си Елена. Как съм могла да бъда толкова глупава? Деймън мина заедно с нас в колата на Аларик над реката. Тогава прекоси течаща вода и вероятно го е правил много пъти. Той не би могъл да бъде другата Сила.
Странно е, че въпреки страха все още можеше да мисли. Сякаш част от ума й наблюдаваше нещата отстрани.
— Сега ще те убия — разговорливо сподели Катрин. — После ще мина под реката, за да убия приятелите ти. Не мисля, че кучетата са успели да го сторят. Затова сама ще се погрижа за тях.
— Пусни Елена да си върви — обади се Стефан. Гласът му бе угаснал, но в същото време някак си подкупващ.
— Още не съм решила как ще го направя. — Катрин не му обърна внимание. — Може да те опека. Вече има достатъчно светлина за целта. Вижте какво си взех! — Протегна се напред и показа стиснатата си ръка. — Едно, две, три! — извика и пусна на земята два сребърни и един златен пръстен. Камъните им изпуснаха искри, сини като очите на Катрин, сини като тези на огърлицата около шията й.
Елена изви отчаяно ръце и напипа пръста си, където преди се намираше пръстенът й. Беше истина. Изуми се колко уязвима и безпомощна се почувства без тънката халка. Пръстенът бе необходим за живота й, за да оцелее. Без него…
— Без него ще умреш — процеди Катрин злорадо и подритна небрежно пръстените с крак. — Но не съм сигурна дали ще е достатъчно бавно. — Закрачи към далечната страна на криптата, а сребристата й дреха проблясна на слабата светлина.