— Ами кой повярва ние сами знае всичко толкова точно как бяга без никаква помощ от най-сигурен затвор на света?
Онзи се ухили като рязан пъпеш.
— Вие сте ясновидци.
— Тук мартинито е по-хубаво — заяви доволно Пенко. — Нищо, че е скъпо. — Апартаментчето не беше голямо, но в Пуерто Валарта и толкова струва бая пари дневно. Да не говорим за храната и оргията с мацките първия ден. Бяхме преполовили пакета с банкнотите.
— А като свършат парите?
— Нали вече имаш компютър? Знаеш как да ги изкараме наново.
— И като ни хванат американците пак?
— Този път ще се погрижим да са японците.
— Стига глупости, Пенко. Какво да…
— Защо да са глупости? Този бизнес е много по-перспективен.
— Кой?!?!
— С ловенето и измъкването от затвора. С предишния правехме средно по трийсет бона на седмица. С този направихме сто и двайсет. За два месеца ще съберем достатъчно, за да се пенсионираме, и да живеем от лихвите.
— Пенко… ти… ти си луд!
Той само ме изгледа иронично.
— От колко време сме тук?
— Седмица. И какво от това?
— И как така сме още живи? След като сме доказали точно на АНС, че сме ясновидци до степен да им откраднем най-секретните планове? Василе, размърдай си най-сетне куфалницата! Ако беше истина, щяхме да сме най-страшното оръжие на света. Щяхме да можем двамата да обявим война на целия свят, и да я спечелим. Ако го вярваха, Щатите да са унищожили Мексико с атомни бомби пет минути след като разберат, че сме избягали натам… Толкова ли си тъп, бе?!
Гледах го и не вдявах. Нали те знаят… всъщност, уж не знаят, ама…
— Още ли не си разбрал, че никой там не я вярва тази с ясновидството ни? Освен може би някой от тъпите пазачи?… Сам е играл театър за пред горилите си, да кажат на когото го тропкат, че си вярва. Другите пък, още преди да ни отвлече, вече са били скроили плана как точно да избягаме — мислиш ли, че случайно не е успял да намери и сложи на стаята ни врата без ключалки отвътре, че я пазят хора на другите, че е подбрана близо до удобни шахти?… Дето отгатнахме за подводницата, дето се измъкнахме чрез „ясновидство“ — всичко е заговори, комбинации, трикария! Парче играчи са тия, има какво да се научи от тях.
— И ти… Да продължаваме да се врем между шамарите? Ти си луд, бе човек! — Искаше ми се да звуча убедително поне пред себе си.
— А ти си тъп. На които и чиито служби да се пробутаме, и там ще е същото. Навсякъде хората си гледат интереса, държавния го гледат само ако съвпада с техния. Навсякъде ще си играят кроежите един срещу друг, около нас и чрез нас. И понеже залагат наистина много на тия кроежи, ще преглъщат да се изръсят по някоя стотачка бонове, ако искат да играем за тях. Така се правят пари, не като тебе, на дребно! Ако не съм аз, гладен ще ходиш. Слушай ме, и ще те направя милионер…
Че му сече пипето на Пенко, сече му. Ама някой ден ще си скъсам вземане-даването с него. Определено.