— Ъхъ — измучавам в отговор. На английски, надявам се.
— Сам, още малко — казва той на единия едър до него. Оня се навежда над мен. Гаден мирис на химикали ме ритва в носа. Пред очите ми малко по малко се прояснява.
Май и в главата.
Опитах се внимателно да седна. На някаква кушетка съм. Бяла стая. Болница? Май не — никакви прозорци, само изкуствено осветление. Зад бронирано стъкло…
Огледах се. До другата стена, на друга кушетка, си триеше очите Пенко. Освен кушетките и неголяма масичка до стената, в стаята нямаше мебели.
Тримата срещу нас обаче не се връзваха с болница. Двамата бяха щатни биячи, сто карата проба. Третият — ситен китаец.
— Приятно ми е да ви видя лично — каза китаецът. — Вие ме познавате като Самюъл Джонсън.
Главата ми вече беше достатъчно бистра, за да съм убеден, че не познавам Самюъл Джонсън. Още по-малко пък ако е китаец. Дето говори на английски. Хвърлих въпросителен поглед към Пенко — зяпаше, все едно е видял куче да свири на цигулка.
— Може би не помните поименно всички клиенти на Центъра за борсово прогнозиране „Оракул“ — продължи китаецът. — Аз съм един от тях. Истинското ми име няма значение. Можете да ме наричате мистър Джонсън. Това, което ви интересува, е че работя за Агенцията за национална сигурност на САЩ. Така наречената „Няма такава агенция“.
— Какво има прави наш център „Оракул“ със САЩ и Агенция за национална сигурност? — попита Пенко. Английският му е ужасен. Не че моят е по-добър, де.
— Познайте — усмихна се китаецът.
— Вие недоволни от наши прогнози? Иска пари обратно? — проточи Пенко замаяно.
— О, ни най-малко. Дори напротив. — Китаецът го изгледа съчувствено.
В погледа на Пенко се четеше пълно недоумение. Вероятно и в моя.
— Заинтересувани сме да работите за нас. Като ясновидци — поясни търпеливо „Самюъл Джонсън“.
— А колко вие плаща?
— Дни живот, мистър Топурофф. Изключително високо ценена валута. Предскажете ли точно каквото се очаква от вас, значи сте ми нужни. Не предскажете ли…
Пенко се оцъкли.
— Ама не! — запротестирах аз. — Ние не може предсказва! Просто правили шега…
Единият от биячите ме погледна недвусмислено, и млъкнах като по команда.
— Теорията ви е интересна, но не звучи убедително, мистър Христофф — отговори с абсолютно невъзмутимо лице китаецът. — Дванайсет поредни верни предсказания за фактори, които няма как да повлияете или прогнозирате с нормални средства, са много трудно опровержимо доказателство.
Усетих как по гърба ми пробягват ледени тръпки.
— Първото ви съобщение просто пропуснах — продължи „Джонсън“. — Както всеки нещастен притежател на електронна поща, получавам десетки такива дневно. Пропуснах и второто. Обърнах внимание едва на третото. Съвсем случайно трябваше да проверя курса на акциите на „Боинг“, и когато видях, че е спаднал, си спомних, че някой го беше предсказал. А професията ми ме прави любопитен, паметлив, подозрителен и пунктуален.
Чух въздишка откъм Пенко.
— Когато намерих съобщението, се сетих, че май и друг път съм получавал подобни. Открих и първите ви две прогнози, и забелязах, че също са се оправдали. Това ме накара да очаквам с интерес няма ли да има четвърта, после пета… Когато и те се оказаха точни, реших, че ще жертвам половин бон, за да задоволя любопитството си. Жертвах го и втори път. На седмата ви прогноза не се удържах, и прехвърлих по-сериозна сума в акции на „Хюлет-Пакард“, съгласно вашето предписание…
— Ама… — започна Пенко, но другият бияч го погледна, и той също млъкна.
— Печалбата се оказа достатъчна, за да покрие сумите, които ви бях пращал до момента. Играх охотно с още две прогнози, и пак печелех. На десетата реших да рискувам, и прехвърлих сериозен заем съгласно нея. След седмица бях над два пъти по-богат, и над две хиляди пъти по-любопитен.
Реших, че е по-добре да не се обаждам.
— А след като и следващите две прогнози се оправдаха с абсолютна точност, помолих наш аналитик да пресметне каква е вероятността да сте отгатвали случайно. Оказа се, че е едно към хиляди. А първото, на което ни учат тук, е че неща с вероятност едно към хиляди не се случват случайно… И реших, че е необходимо да подсигуря това да работите за мен.
— Вижте, това престъпление! — кипнах. — Вие нас от… отвлекли! Ние оплаче на полиция! Ние иска…
— Оплачете се на Исус Христос, мистър Христофф. Намирате се в САЩ, на мястото, на което се държат най-пазените престъпници на света. Няма случай някой да е успял да избяга… Така че сега ще се заемете с първата си задача. Освен ако не държите да поднесете оплакването си на Исус незабавно.