Следващите няколко откоса не удариха по метал. Досетих се, че стрелят по гумите — това обаче не ме плашеше. Инструкторът не ни беше казал защо точно куршумите не им влияят, но ни беше предупредил, че е така. Ухилих се доволно. Игрите на компютър са интересни, ама на живо са още по-голяма тръпка.
— Василе, радиоантената, бързо! Докато не са се усетили, че телефоните са отрязани!
Сепнах се, завъртях камионетката и прегазих високата бетонена мачта отстрани до входа. След това размазах паркираните трийсетина коли, и сплесках в стената товарния камион. За малко да пропусна спрения в ъгъла на двора мотоциклет — хубав беше, жал ми стана за него… Уви, нямаше как.
След това изкъртихме и външните врати, и настъпихме тежката машина до дупка по неасфалтирания път, между царевични насаждения. След около миля, по километража на колата, стигнахме до висока двойна телена ограда, с намотки бодлива тел между двата слоя, и затворени врати.
— Как мислиш, ще ни се опрат ли? — ухили се Пенко и кимна към тях иронично. Преди да се е доизказал, вече лежаха зад нас премазани, без дори да усетим, че сме минали през нещо.
След още около миля стигнахме до втора ограда, далеч по-обикновена. Пометохме и нейните врати, завихме наляво по асфалтираното шосе и продължихме на пълна скорост.Към половин час треперихме, докато не стигнахме до малко градче, за което ни бяха предупредили, че се казва Форт Хил. Оставихме камионетката в една глуха уличка на две пресечки от автогарата.
Бяхме закъснели няколко минути за автобуса за Лас Вегас. Той обаче също закъсняваше — някакъв пияница отчаяно късаше нервите на шофьора с колебаенето си ще пътува ли, или не. Докато се провирахме край него, щеше да ни стане лошо от смрадта на алкохол. Сигурно за повече достоверност го бяха полели в добавка… За щастие, в джобовете на униформите имаше и достатъчно пари.
Автогарата в Лас Вегас ни поизплаши. Едва сега вече започвахме да осъзнаваме в каква авантюра сме се замесили. Преди обаче да се осъзнаем, дребничък мъж се приближи до нас:
— Вие ли сте изпратените от полковник Самюъл Джонсън? По обмяната на кадри с България? Заповядайте в колата ми, нямаме много време.
Колата беше грамадно американско возило с много тъмни стъкла. Двамата седнахме мълчаливо на задната седалка. Когато вече бяхме извън града, и колата летеше на пълна скорост по магистралата, човекът ни подаде някаква торба, която смърдеше непоносимо на развалено:
— Парите са тук. Дайте пакета от сейфа.
Пенко му го подаде. Онзи огледа внимателно лепенките и го прибра в жабката на колата.
— Дайте ми листа с картата на вентилацията и указанията.
Спогледахме се мълчаливо, след това Пенко му го подаде. Онзи щракна със запалката си и много внимателно изгори листа до последното ъгълче.
— Парите са маскирани като опакован сандвич, сред другите. За отпъждане на любопитните, сандвичите са поразвалени от жегата. В пластмасовия пакет до вас има други дрехи. Сваляйте униформите и ги обличайте.
Другите дрехи вероятно бяха извадени от кофата за боклук на някой цигански квартал. Определено не ставахме с тях за модно ревю. Огледах критично Пенко — изглеждаше със скъсани дрехи и сомбреро като карикатура на черноработник от някоя бананова република. Ако съдя по погледа му, докато ме оглеждаше, сигурно и аз не бях много по-различен.
— След няколко часа ще ви оставя, съвсем близо до мексиканската граница. Вървете по пътя, докато не ви настигне патрул — аз ще ги предупредя, че съм видял подозрителни типове. Преструвайте се пред тях на глухонеми — ще се сетят, че ги лъжете, но така ще скриете, че не знаете испански.
И двамата с Пенко вдигнахме вежди.
— По вида ви ще се сетят, че сте мексиканци, и ще разберат, че сте преминали нелегално границата, за да влезете в Щатите. Тук често се случва. Практиката е да ви закарат до граничния пункт и да ви изритат обратно в Мексико, без никакви обяснения. Можете и да отнесете по някой тупаник, ама то си е част от работата, няма как. Граничарите оттатък също го знаят, и няма да ви обърнат капка внимание. Просто си тръгвате навътре в Мексико с унил вид, и сте далеч от Агенцията.
— Аз пак нещо не разбрал — опитах се да изясня. — Може вие иска нас стреля? По-сигурно. Хем няма разкаже за планове.
— Плановете надали сте ги гледали, пакетът си е залепен. А ако ви убием, рано или късно ще се разбере. Щом сте се оставили да ви застрелят, значи не сте ясновидци, и нищо ценно не е загубено.