— Стой настрана от нея — посъветва Майлс и отново вдигна чаша към устните си, освобождавайки съзнанието си от Теодора Лъвлейс.
— Малко си закъснял с мрачното си предупреждение, братовчеде. Виждаш ли — възнамерявам да я направя своя съпруга.
Майлс не се опита да приглуши изсумтяването си.
— Тогава значи си достоен за компанията на всички останали глупаци тук. Жалко за всички ви, но тя е тази, която ще направи избора.
Деймиън изправи рамене.
— Точно това е същността на въпросния облог. Кого смяташ, че ще избере, Майлс? Прекалено пламенния Макинтайър или мен?
Майлс вдигна чашата към устните си. Течността леко опари гърлото му. Над ръба на чашата погледът му отново се спря на сияйния профил. Тя се усмихваше на Макинтайър и закачливата извивка на устните й загатваше за прищявка, но опитното око на Майлс разкри далеч повече. Макинтайър силно поруменя и се засуети като кутре.
— Ще избере онзи, който осъществи желанията й — промърмори той.
— По дяволите, да не би Макинтайър вече да си е дал сметка за това? Какво мислиш, като ги гледаш, Майлс?
— Ти нямаш нито богатството, нито ранга, Деймиън. И Макинтайър ги няма. Не гледай така смаяно. Издаваш цялата си неопитност.
Майлс млъкна и необяснимо защо очите му отново се насочиха към Теодора Лъвлейс. Видя как ръката й в ръкавица докосна ръкава на Брет Макинтайър. Деликатното движение, така естествено в комбинация с потреперващите й мигли, се оказа силно като топовен изстрел на кораб. Макинтайър изглеждаше готов да даде живота си за момичето. Лицемерната госпожица Теодора Лъвлейс очевидно съзнаваше силата на загатнатите обещания. И предимствата на слабото осветление. Тъй както светлината от огъня в камината играеше върху поруменелите й страни и нежните извивки на гърдите й, в момента тя бе обект на желание за мнозина от мъжете. На Майлс обаче всичко това изведнъж му омръзна.
— Тя иска единственото, за което всяка жена мечтае: пари, положение, да съсипе живота на мъжа. И не е задължително да бъде точно в този ред. Бъди благодарен, че се е насочила към по-тлъста плячка.
— Какво искаш да кажеш?
Майлс остави чашата на страничната полица, почувствал, че ромът влошава и без това лошото му настроение. Тонът му стана доста язвителен:
— Смятам, че няма да се задоволи с някакво си жалко капитанче.
Деймиън свъси вежди и огледа помещението.
— Тогава кого, по дяволите, иска? Лейтенант ли? Хариган е женен. Игън е достатъчно стар да й бъде дядо… — Деймиън премигна и видимо пребледня. — Господи, Майлс, нали не смяташ, че тази изключителна млада жена се цели в стар развратник като Джошуа Игън?
— Има ли някакво значение? Съжалявай мъжа, когото тя ще избере, Деймиън, който и да е той. Но за Бога — не му завиждай. А сега ми направи път да мина.
Деймиън изправи упорито рамене и не се отмести. Усмихна се плахо на Майлс и така предизвика желанието му да удари младока.
— Само един момент, братовчеде. Склонен съм да не се съглася с теб.
— Подобна склонност става нещо типично за теб напоследък.
— Може и така да е, но не без основание. Ако не се лъжа, госпожица Лъвлейс определено е хвърлила око на младия Макинтайър. Именно в това е надеждата ми.
— И глупостта ти. Теодора Лъвлейс ясно съзнава, че е приковала вниманието на всеки безмозъчен глупак тук, който я смята за невинна. Късметът й е проработил, защото си се постарал да й осигуриш цял салон, пълен с такива мъже. А сега се отмести.
— Господи, какъв си циник, Майлс. Виж я само — тя е като гургулица.
— Знам какво виждам, когато я погледна, Деймиън. Хайде, разкарай се от пътя ми.
Деймиън не помръдна. Постъпката му накара лицата и на двамата да пламнат. Младежът войнствено вдигна вежди: