— Ще отречеш ли, че е красива?
Майлс го изгледа смразяващо.
— Бих я отвел в леглото си. Точно както бих постъпил с Лидия Лорънс. И това, братовчеде, е и началото, и края на всичко.
— Толкова си уверен, така ли?
Майлс вдигна вежди.
— В способността си да избегна женски хленчения? Напълно.
— Според мен ти се страхуваш от жените.
Камшикът леко изплющя върху стегнатото бедро на Майлс.
— Не ме предизвиквай, Деймиън.
— Все някой трябва да го стори. Превърнал си се в безсърдечен стар циник или поне желаеш всички да те смятаме за такъв. Често се чудя защо въобще си давам труда да се безпокоя за теб.
— Четеш ми мислите. А сега се разкарай и ме остави да си вървя.
Деймиън бе достатъчно проницателен, за да се подчини този път и дори направи към братовчед си престорен поклон, когато раменете им се докоснаха. Майлс вече бе хванал дръжката на вратата, когато го спря гръмкият глас на Фаръл, който се обръщаше към един капитан, застанал наблизо.
— По дяволите, ако разбирам нещо — споделяше Фаръл, — но един от нашите взводове е забелязал Нощния ястреб късно снощи при носа с фара.
— Странно. Корабът на Кокбърн не е ли хвърлил котва именно там?
— И аз за това мисля.
— Нали не искате да намекнете, че…
— …тайнственият Нощен ястреб шпионира за Джереми Кокбърн? — довърши Фаръл навъсено. — Това тепърва ще се разбере. Но проклет да съм, ако не открия кой е изплъзващият ни се нощен ездач. И ако шпионира за английското копеле, Господ да му е на помощ.
Майлс рязко пусна дръжката на вратата и се извърна, сякаш се бе сетил да каже още нещо на Деймиън. Именно в този момент Лидия Лорънс изникна между Майлс и командира Джордж Фаръл с неговия събеседник. Вероятно бе претичала през целия салон, ако се съдеше по заруменелите й страни и усилията, с които белите й разголени гърди се повдигаха, за да си поеме дъх. Обикновено Майлс я намираше привлекателна до известна степен. Далеч не приличаше на загадъчната и следователно несравнимо по-опасна Теодора Лъвлейс. Желанията и мотивите на Лидия, изразени и чрез облеклото й, ярко подчертаваха цялостната й безочливост и то по начин, по който на всеки мъж би му било трудно да устои. Особено ако усети, че тези желания са безрезервно насочени към него.
В момента обаче Майлс се вълнуваше от съвсем други неща и русата, пищна и решителна Лидия Лорънс не влизаше в плановете му. Галантността, колкото и нетипична за Майлс, сякаш щеше да е най-добрата политика.
— Нали не се опитваш да ми убегнеш? — измърка Лидия, като изви прелъстително устни. Погледна го с присвити очи, а дългите й пръсти леко пробягаха по белега, разрязал лицето на Майлс от скулата до брадичката. Независимо от потискащата горещина, тя не успя да прикрие лекото си потреперване. — Нужно ли е да напомням, че годината на траур току-що приключи, Майлс?
— Ни най-малко.
Преднамерено спокойно Майлс плъзна поглед по преливащата от стегнатото й бюстие гръд. Роклята й бе от много тъмночервена тафта, богато украсена, сякаш за да подчертае жаждата на младата вдовица да захвърли траура. Вероятно бе тръгнала да търси нов покорен и богат съпруг, или, какъвто бе случаят на Лидия тази вечер, любовник с вълчи апетит за секс.
Усети едва доловима тежест в слабините си.
Майлс хвана ръката й, с която стискаше празната чаша, и видя как очите й се замъглиха.
— Дай да ти сипя още едно питие.
Приближи се до бара точно в момента, когато Деймиън се присъедини към Фаръл. Майлс застана гърбом към тримата мъже, като си даваше вид, че не се интересува от разговора.
— Нощния ястреб ли споменахте? — попита Деймиън. — Чух, че снощи се измъкнал под носа на целия взвод и потънал в гората, без да остави следа. Очевидно е доста находчив човек.
Майлс щедро наля ром в две чаши, като не пропусна да отбележи уважението в тона на Деймиън. Местните жители говореха със същия респект през последните петнадесет месеца, станеше ли дума за Нощния ястреб.
— Умен е — съгласи се Фаръл — или просто има дяволски късмет. Бил е забелязан при носа с фара.
— А какво, по дяволите, е правил при залива? Мислех, че се придържа към по-южните брегове, надолу към Албемаръл.
— След снощното бягство, командире, някои хора биха предпочели да мислят за него като за призрак — обади се Деймиън. — Черният му кон се оказа къде-къде по-бърз от кавалерията ни. Способностите му на ездач засрамиха нашите войници, да не говорим как вещо е боравил със сабята и…
Сабята? Майлс повдигна глава и се загледа в портрета, нарисуван от Рейнолдс на дядо му Максимилиан, който висеше на стената над полицата. Стори му се, че едрият самоуверен червенокос мъж го гледа присмехулно.