Гняв и дива омраза, каквито не бе предполагал, че някога ще изпита отново, обзеха Майлс. Зад рамото на Кокбърн Уил наблюдаваше Майлс с пусти очи. Сякаш не виждаше нищо. Или просто не го интересуваше. Самият Майлс бе прибягнал веднъж до такъв израз.
— Да се обеси слабоумникът — заповяда Кокбърн.
— Не…
Беше молба, изречена прегракнало и ниско, но все пак — молба. Майлс нямаше друг избор. Преди осем години, когато единствено неговият живот бе застрашен, можеше да избира. Но сега нямаше избор.
Веждите на Кокбърн се стрелнаха нагоре и той победоносно закрачи около Майлс.
— Е, значи промени решението си, Нощен ястреб, така ли? В замяна на живота му ще ми дадеш… Какво? Надявам се да е нещо с голяма стойност.
— Всичко — отвърна Майлс.
Кокбърн се спря.
— Всичко? Чу ли Григс? Този мъж е готов да стане предател на собствената си страна, но да спаси това слабоумно говедо. Човек, с когото не го свързва никаква кръв и никога преди не е виждал. Тези американци са по-глупави, отколкото предполагах. А какво те кара, господине, да мислиш, че и без това няма да ми го дадеш? Аз съм човек, който с наслада наблюдава как хората се огъват заради своите слабости. Това ми носи по-голяма радост отколкото вероятно е редно. Но кой може да ме вини? Прекалено дълго стоя тук и бездействам, докато колегите ми на север си осигуряват място в английската морска история. Искам нещо да ме разсее. Обзалагам се, че Теди ще разбере това. Редно е и ти да го проумееш.
Майлс се напрегна, очаквайки най-лошото от този маниак.
Кокбърн наклони глава към Уил и се обърна към Григс:
— Обеси го!
Майлс се напъна с всички сили да се освободи от оковите. В душата му бушуваше непознат гняв.
— Обесете мен вместо него — изкрещя той.
— Всяко нещо с времето си — наперено отвърна Кокбърн.
Майлс не усещаше впиващите се в ръцете и краката му въжета, едва чу и злорадия смях на Кокбърн, докато Григс водеше Уил към нокмачтата.
С раздразнение, разкъсващо вътрешностите му, Майлс си даде сметка, че е предал Уил поради неспособността си да се въздържи да изпитва чувства… Чувства към Теди, чувства, за чиято сила не бе подозирал и които се разпростираха и върху всички, които тя обича.
Имаше усещането, че късат душата му парче по парче.
Това ще я унищожи, независимо от силата й.
Нещо запари в очите му и той затвори за миг клепачи, за да го премахне. Уил мълчаливо крачеше редом с Григс, който го водеше на смърт. Примката висеше готова. Григс се наведе и махна тежките вериги и топуза от глезените на Уил.
Майлс се вторачи в Уил. Сега.
Кокбърн наблюдаваше Уинчестър с хладната безизразност на маниак. Корабът тихо поскърцваше. Майлс видя как Уил търпеливо приема съдбата си. С бой бяха изтръгнали всякакъв живец от това момче. Дори не би помислило да избяга.
Значи всичко зависи от него. Трябваше да направи нещо.
На Майлс му се стори, че в тишината долавя ритмичния плясък от потапящи се във вода гребла.
Пляс… С-с-с-с… Пляс…
Не бе чувал този звук, откакто Левитан се озова по средата на Атлантическия океан, потънал в мъгла, без никакъв вятър; условия точно като сегашните. Какъв глупав момент да оживяват подобни спомени.
Пляс… С-с-с-с… Пляс…
Ако човек познава тези води или е отличен моряк, именно с такива загребвания щеше да придвижва кораба си при тази липса на вятър, особено ако планира изненадващо нападение.
Пляс… С-с-с-с… Пляс…
Нямаше никакво съмнение. Той почти усещаше присъствието на другия кораба, който бавно се приближаваше. Или просто така му се искаше, понеже съзнаваше че няма да има спасение без чужда помощ?
И точно в този миг видя неясно златно кълбо, сякаш самотен фенер висеше на невидима мачта. Секунди по-късно носът на Левитан, с издяланата от дърво фигура на озъбен алигатор, сплашил не един и двама врагове, се подаде сред мъглата. Високо на мачтата се вееше британско знаме над американското.
Кокбърн се извърна и замръзна.
— Какво по дя… — Млъкна, направи няколко крачки и спря. — Ха! Капитан Осгуд май е пленил американска фрегата. Какъв глупак — да маневрира в такава мъгла и в такъв час. Вероятно е натоварена с доста стока, щом не я е изгорил, както съм заповядал. Странно, не виждам Осгуд — а и никой друг — по палубите.