Теди се съмняваше, че дълго ще успее да му устои. Той нападаше неуморимо. Ловкостта й вече не изглеждаше предимство; сега по-скоро се нуждаеше от издръжливост и мощ. Мъчеше се да си припомни къде точно по палубата се намират навитите въжета. Въпреки усилията й да отблъсква ударите му, той напредваше неотстъпно и не й даваше възможност да го атакува. Мускулите на ръцете й горяха от болка, която пълзеше към гърба и бедрата й. В очите му се мярна победоносен плам. Бе стигнала до някаква преграда — нямаше къде повече да отстъпва. С поредния силен замах той изби сабята от ръцете й. Тя се опита да мине надясно, но острието на сабята му я спря. Опита да се измъкне наляво, но се натъкна на протегнатата му ръка. В следващия миг усети едрите му бедра притиснати към своите. Дебелите му пръсти хванаха яката на ризата й и раздраха дрехата до кръста.
Усети как й прилошава, когато видя похотливите му очи така близо до своите.
Устата му вонеше на развалени зъби.
— Господи, к’ви гърди имаш, кукло! Шъ ти се порадвам, пък шъ те вържа за мачтата — нека и приятелчетата ми ти се порадват.
Сабята му се стовари на палубата. Той стисна първо гърдите й, после посегна между бедрата.
Теди замръзна. Ако само за миг успее да се отдалечи, да не мисли за ужасите, които предстоеше да понесе тялото й…
Сълзи закапаха от затворените й очи. Нямаше начин да се спаси. Цялата безразсъдност или смелост на този свят не можеха да й помогнат в момента. Нужно й е чудо.
Той грухтеше, дишаше тежко и забързано като животно, докато сваляше панталоните си. В следващия миг застина и се стовари с цялата си тежест върху нея, като отне дъха й. Теди отвори очи точно в момента, когато някой изтласка безжизненото тяло на Григс върху палубата. За няколко секунди Теди остана загледана в сабята, забита между ребрата му и безизразния поглед, вперен в мъглата.
Усети как краката й се огъват. Странна мъгла витаеше пред очите й. Кръвта пулсираше в ушите й.
Силни ръце я сграбчиха и я разтърсиха.
— Не припадай сега, по дяволите. Погледни ме, Теди.
Уинчестър. Гласът му идваше от някаква дълбока дупка, високо над главата й. Тя премигна насреща му и забеляза изписаната по лицето му тревога. Чертите на лицето му се изостриха — беше видял разкъсаните остатъци от ризата й и развързания колан на панталоните.
— Той не…
— Не — прошепна тя. Сълзи бликнаха от очите й, когато прокара пръсти по оголените рани под окървавената му дреха. — Майлс, моля те…
Той изхлузи ризата си и я навлече върху нейната. Със сведени очи тя плъзна ръце през ръкавите и избърса с единия обляното си в сълзи лице. Завърза я на талията. Усещаше гнева му, нетърпението и цялото му презрение, издигнало се като непревземаема крепост помежду им. Спаси живота й, несъмнено, за да я измъчва заради онова, което му стори. Ръцете й неловко се захванаха с колана на панталоните,
— Господи, жено…
— Не съм свикнала да нося панталони — пророни тя, като се постара сълзите да не бликнат отново.
— Редно е досега вече да си им свикнала. — Бутна ръцете й настрани и запаса колана й. — Колко пъти се маскира в тези дрехи? — попита той настървено, като стягаше силно. — Поне половин дузина, нали? И тогава не ти бе нужна помощ, а? — Дръпна за последен път. — Готово. Къде е шапката ти?
Тя остана загледана в ботушите му.
— Не знам.
Хвана брадичката й и я побутна нагоре. Погледът му бе студен и непрощаващ.
— Смиреността не ти отива. Нито сълзите. — Прокара палец по влажните й бузи, после поднесе сълзата към устните си. Очите му я пронизваха с дивашка настойчивост. — Между нас остана недовършена работа.
Вдигна сабята й от палубата, сграбчи ръката й и се насочи към Левитан. Палубите на Гърмяща змия гъмжаха от биещи се мъже. Неподвижни и обезобразени тела лежаха наоколо. Теди се препъна в няколко, докато Уинчестър я дърпаше след себе си. Той спря само веднъж и се впусна в кратка схватка с английски моряк, преди да забие дълбоко оръжието в корема му. Изтегли го също така бързо и без да поглежда към Теди, прекрачи падналия човек и продължи да я влачи след себе си.