— В харема му — едва промълви Теди. — Какво трябваше да правиш там?
— Да пуша опиум и да обслужвам съпругите му. Докато той и брат му ни наблюдават.
— О, Майлс, моля те, недей…
— Помня много малко от онова време, освен беса. Никои мъж не бива да бъде роб на друг, нито да изпадне в плен на опиата. Това е ад, който не пожелавам и на враговете си. Що се отнася до съпругите му, беят се подсигури, че семето ми няма да попадне там, където не трябва, като направи предпазен калъф от червата на козел. Единствените ми деца ще бъдат родените от теб… — Устните му докоснаха нейните. — Ако ме приемеш.
Нови сълзи бликнаха от очите на Теди и се стичаха по страните й. Хвана ръката му и я притисна към корема си.
— Наранен, изпълнен с вина, измъчван от спомените — готова съм да те приема всякакъв, Майлс, и с гордост ще ти родя цяла сюрия деца, та да напълнят всички спални на Мирамер. Повярвай ми — съдбата може и да те е пощадила веднъж, но единствено твоята воля ти е помогнала да прекосиш онази пустиня и да се върнеш тук, в Мирамер за да ме намериш. Заслужаваш всеки грам щастие, който си способен да изстискаш от живота. В това няма нищо, което да поражда чувство за вина. То носи само чест.
Прокара палец по устните й и присви очи.
— Не се съмнявам, че и дядо ми Максимилиан би постъпил така, нали? Жалко само колко време пропилях, за да проумея, че прощаването е добродетел, а не слабост. Също както любовта.
Притисна я плътно и я целуна силно, бавно, с изпълнена с обещания ласка. Теди щеше да се погрижи той да изпълни тези обещания.
Устните им се разделиха и двамата въздъхнаха с облекчение.
Теди извърна очи.
— Сега разбирам колко глупаво постъпих, като не ти казах всичко, Майлс. Исках… Отчаяно исках.
— Е… — Зарови нос в шията й и плъзна ръка по крака й. — Поне си била изкушена да го сториш.
— Много повече от изкушена. Смятах, че съм ти разкрила всичко, след като изпих питието на Уини и…
Топлина обля тялото й, когато пръстите му погалиха тъмните косъмчета между бедрата й. Дъхът на Теди секна.
— Такава невинност, чакаща да бъде опозната — промърмори той. — Ти беше великолепна през онази нощ, скъпа. Истинска лъвица. Докара ме до самия връх на въздържанието ми. А колкото до тревогата ти да не би да си издала тайната си, единственото, което се проронваше от устните ти бяха молби за още.
— Още? прошепна тя и с премрежен поглед облиза устните си. — Налага се да махнеш веригата ми, за да ми демонстрираш.
— Ще те набия, ако побегнеш от мен — промърмори той, измъкна ключ от джоба си, пъхна го в катинара и я освободи.
— Дай ми основателна причина да остана и няма да побягна — прошепна тя, прокарвайки длани по гърдите му, корема й по-надолу, в опряната в бедрото му набъбнала мъжественост. — О, Майлс, какво е това?
С плавно движение той се обърна и я притисна с цялата си тежест върху леглото.
— Сега имаш ли основателна причина? — попита той дрезгаво. Откъсна се от нея само колкото набързо да изхлузи панталоните и ботушите си. Ръката й ласкаво се плъзна по твърдата и напрегната мъжественост. — Е, имаш ли, съпруго?
— Да — прошепна тя и се надигна да го посрещне.
Беше намерила всички причини, които някога щяха да й бъдат необходими.
Теди сепнато се събуди и се надигна от койката. Уинчестър бе изчезнал, а чаршафите до нея бяха хладни под допира на пръстите й. През малкия люк нахлуваше сивата дрезгавина на новия ден. Точно над главата й някой извика. В следващия миг корабът се разклати от тътена на оръдейни изстрели.
Скочи от леглото и се спусна към дрехите и сабята си, но се строполи на колене, тъй като нещо силно я дръпна за глезена.
Взря се във веригата на крака си, точно когато нов залп разтърси кораба.
Глава 21
Под надвисналите в небето сиви облаци Майлс насочи далекогледа към северния хоризонт.
— Всички платна да се вдигнат, Уотс.
— Слушам, капитане — отвърна Уотс. — Ще отплаваме ли?