Усети, че мускулите му са стегнати и яки като стомана. Още една капка кръв потече по ножа.
— Моля те, Майлс, не прави това.
Очите му се насочиха към нея, после — обратно към Кокбърн. Напрежението сякаш го напусна.
— Права си. По-добре копелето да прекара остатъка от живота си със мисълта, че е бил надигран от умна жена. Адмиралтейството няма да има полза от него, когато войната свърши. За такива като теб това е съдба, по-ужасна от смъртта, нали, Кокбърн?
Лицето на англичанина пламна от яд.
Майлс неволно се усмихна.
— Наистина има удоволствие в това, да си милостив.
Вратата на каютата се отвори и Джордж Фаръл нахълта с пистолет в едната ръка и сабя — в другата. По петите му го следваха Деймиън и още неколцина американски офицери, също въоръжени. Направиха три крачки и застинаха на място.
— Господи, Теодора! — избумтя гласът на Фаръл. — Какво, по дяволите, правиш тук?
— Добро утро, чичо Джордж — поздрави го сияещо Теди, и после пъхна ръка в тази на Майлс. — О, Уинчестър го направи! Наистина! Той го направя, чичо Джордж!
— Какво? — изръмжа Фаръл. — Какво е направил?
— Спаси всички ни — ето какво — обяви Теди, като едва си поемаше дъх. Престани да му се мръщиш, чичо Джордж. Той е ранен.
— Нищо повече от порязване, господине — промърмори Майлс, странно смутен.
Откъсна парче от чаршафа и превърза рамото и ръката си, за да спре кръвотечението.
Фаръл погледна окървавените гърди на младия мъж.
— Ще кажа на корабния си лекар да те прегледа.
— Не е нужно, командире — отвърна Майлс.
— Глупости. Същият си като баща си. Глупакът щеше да умре от загуба на кръв, ако го бях оставил. — Рунтавите му вежди се свъсиха, осъзнавайки колко всъщност е разголена Теди. Очите му се стрелнаха към Кокбърн. — Капитан Коул, окови го. Рауз, Макалистър, отведете го на моя кораб.
С гордо вдигната брадичка Деймиън пристъпи край тях, хвана Кокбърн за рамото и го предаде в ръцете на другите двама офицери, които бързо го изведоха от каютата. Преди да ги последва, Деймиън се спря пред Фаръл.
— Вероятно е редно да спомена, командире, че два британски кораба ни очакват при Албемаръл, веднага след като завземем Гърмяща змия.
Веждите на Фаръл се свъсиха още по-дълбоко.
— Очакват ни? Какви, по дяволите, ги приказваш, Коул?
Деймиън се засмя и в очите му се появиха весели пламъчета.
— Упоени са с ром и нищо не подозират. Това важи и за капитаните, и за екипажите.
Веждите на Фаръл се стрелнаха нагоре.
— Ром ли? Какъв ром?
— Първокласен ром от избите на Уинчестър, командире. Най-хубавият ямайски ром на дядо ми Максимилиан. Предостатъчен за два кораба със зажаднели мъже.
Очите на Фаръл се изпълниха с подозрителност.
— Това сигурно ли е, Коул?
— Напълно. Лично разговарях с капитан Осгуд, преди да ми предаде знамената си.
Напълно смаян, Фаръл премигна.
— Знамената му ли казваш?
— За да успеем да изведем Левитан безпрепятствено, командире — обясни Деймиън и изпъчи гърди.
— Кой, по дяволите, намисли този план? — изръмжа Фаръл.
— Ами племенницата ви, командире.
Фаръл погледна Теди смаяно.
Теди вирна брадичка, въпреки че усещаше как руменината плъзва по шията й.
— Нямахме друг избор, чичо Джордж.
— Друг избор? Ти, племенницата на командващия американския флот, си нямала друг избор? Това ли чувам? Смея да твърдя, че сте ги подкупили, Теодора!
— Точно така — изчурулика Теди. — Съвсем успешно. И с малко помощ от Нощния ястреб.
— Почакай! — Фаръл вдигна стегнатата си в ръкавица ръка, очевидно замаян от целия случай. — Няма да слушам повече тази невероятна история без чаша питие. Надявам се да науча и каква е твоята роля в цялата тази работа, Уинчестър. Нещо ми подсказва, че само един Уинчестър може да въвлече английски военен кораб с шестдесет оръдия на борда в преследване.
— Всъщност, командире — отвърна Майлс, като погледна с гордост Деймиън, — беше общо решение. На капитан Коул и мое.
Фаръл насочи присвитите си очи към Деймиън.
— След като отведете Кокбърн на кораба ми, Коул, искам да поемете командването на една от фрегатите ми. Сложете й знамената на Осгуд и идете в Албемаръл, за да си поговорите отново с него, ясно ли е?
Деймиън сякаш порасна няколко сантиметра.
— Ще го изпълня с удоволствие, командире. Според мен, няма да се наложи да дадем дори един изстрел. — Спря до вратата и видимо се поколеба, преди да хване ръката на Майлс. — Благодаря ти, братовчеде — изрече той прегракнало. — Сега разбирам. Всичко. Грешах, като смятах, че не държиш на семейството. Сега ми е ясно: то е причината за всичко, което си правил. Желая единствено да ми простиш.