Откъде, по дяволите, му хрумна подобна мисъл? Вдовиците, особено нахапаните като Лидия Лорънс, бяха вещи в любовната игра и само такива Майлс бе склонен да допуска в леглото си, когато имаше настроение за любов. Не бе възможно тя да не е наясно с това. Никоя девица, независимо колко е съблазнителна, не носи на мъжа наслада, без после да изтръгне скъпа и прескъпа цена от него.
Такава бе истината. Но в момента тази невинност го опияняваше все повече и повече. Устните му леко се извиха в усмивка. Това вероятно е някаква женска хитрост, целяща да го възпламени до непознати граници. Сега не бе в състояние да мисли за нищо друго освен за спящата, покрита с чаршаф, ухаеща на люляк изкусителна, която пробуждаше цялата нежност, на която бе способен, която го караше да се сдържа, дори когато тялото му крещеше да я обладае. Майлс никога преди не бе се отнасял с такова внимание към някоя жена. А и никоя досега не бе го предизвиквала да го прави.
Усещането бе странно, но и неочаквано приятно.
Господи, но тя е доста находчива, тази вдовица. Защо не е доловил това й качество досега? Ако трябваше да е откровен, интересът му към нея тази вечер се дължеше по-скоро на прищявка, отколкото на потребност. А преди това не помнеше да я е дарявал с нещо повече от бегъл поглед.
Лекият люляков аромат сякаш отново го подкани. Той зарови лице в разкошните й коси и мислено си отбеляза по-често да изпълнява прищевките си. Едно споразумение с нея би могло да се окаже изкусително и неочаквано приятно.
Ще се подчинява известно време на уловките й. После ще поеме ръководството на играта.
Пръстите му погалиха извивката на брадичката й, доловиха фините кости под копринената кожа. Прокара ръка по шията й и в съзнанието му изплува спомена за великолепната извивка на гърдите й. Канеше се да се пресегне към лампата на шкафчето до леглото, за да я види на меката златиста светлина, но в този миг тя извърна глава от него, сякаш искаше да избяга. С пръст на брадичката й той обърна главата й към себе си и отново долепи устни към нейните.
— Не — прошепни той тихо в тъмнината, все едно говореше на девствена младоженка.
Обгърна талията й с ръка и притисна плътно слабините й към своите. Усещането за неговата явна възбуда непременно ще я разбуди, мина му през ума и той прокара устни по слепоочието й, а после по бузата, преди отново да се насочи към устните й.
— Отдай ми се — пророни той с дрезгав от желание глас.
Нетърпелива въздишка се откъсна от гърдите й. Майлс не искаше повече да се въздържа. Едно е да се държи нежно, но да не получи своето от божественото усещане когато моментът е назрял, бе съвършено друго. Никой Уинчестър не бе пропускал подобна възможност досега, а още по-малко бе позволявал на жена да диктува правилата в леглото.
С един замах на ръката запрати чаршафа в краката им. Дочу сподавения й вик и я възнагради, като впи устните си в нейните. Тя сякаш застина и в този един-единствен миг, той изпита моментно колебание. Но после я притисна към себе си и светът се изпълни с дива, ненаситна, чувствена наслада.
До неговото едро тяло нейното бе крехко и деликатно. Сякаш всеки сантиметър от нея бе сътворен, за да достави удоволствие на неговите ръце и устни. Всяко нейно движение приличаше на сърдечен отклик, а всеки неин дъх усещаше като божествен допир върху разгорещената си кожа. Той потъваше все по-дълбоко и по-дълбоко в желанието си. Само веднъж преди бе изпитвал подобна силна страст. Тя бе така опияняваща, че първо се превърна в роб на жената, а после на опиата, който тя му даваше. И макар да се пребори със зависимостта си и от двете, почти нямаше момент, когато беше с жена, да не долови във въздуха тежката, сладникава и противна миризма на опиум и съзнанието му да не се замъгли от спомени.
Но тази вечер виждаше единствено лунната светлина в стаята и улавяше аромата на люляк, който витаеше наоколо, носен от лекия бриз, а спомените милостиво не се появиха. Майлс изпита усещането, че душата му се освобождава от някакви окови и се изпълни с потребност — да, той имаше потребност от тази жена — с такава сила, че направо се зашемети. С всяка целувка дъхът й навлизаше дълбоко в гърдите му и това му вдъхваше нов живот. Но той искаше още; много повече. Искаше да се прероди чрез нея.
Привлече я под себе си: съзнаваше, че изпитва необуздано желание да изпита върховна наслада като проникне вътре в нея. Пръстите, които галеха лицето й, вече не бяха нежни; целувките, с които я обсипваше, бяха диви и жадни. Разтвори бедрата й. Тя отново извика приглушено през устни, притиснати от неговите, а после се изви под него; налетите й млади гърди се движеха учестено. Той усети, че ще се пръсне, ако не я вземе сега… в момента… веднага…