Приповдигнатият му тон бе отблъскващ.
Теди не възнамеряваше да насърчава самохвалството му.
— Говорят единствено за Нощния ястреб — повтори тя.
— Доста дързък човек трябва да е — изрече Кокбърн замислено. — Или пък е глупак. Но това ще се разбере. Да, наистина този Нощен ястреб може да разсее скуката ми за известно време. Може би дотогава бездействието ще направи американските войници неспокойни и командването ще ги върне във Вашингтон, решавайки, че нямам никакви намерения да нападам Вирджиния. Веднага ми съобщи, ако предприемат подобно нещо, Теди.
— Позволи на брат ми да се изкъпе и се погрижи за раните му — отвърна тя през стиснати зъби.
Кокбърн сви рамене и придърпа трикрилата си шапка по-ниско над очите.
— Ще видя какво мога да направя, Теди. Все пак не мога да допусна неподчинението му да остане ненаказано, нали?
— Той е окован — изсъска тя и ръката й неволно се насочи към пистолета, втъкнат на кръста. — А и не умее да лицемерничи.
— Сигурно си права. Но от време на време в очите му се мярка странен израз, Теди. А Бог ми е свидетел, силен е колкото за петима. Не трябва да го забравям този факт, иначе ще загубя контрол над целия си екипаж. Налага се да дам урок на всички.
Пръстите на Теди започнаха да се свиват около дръжката на пистолета, а гневът я завладяваше все по-силно.
— Избери си някой друг за урока, не Уил.
— Знаеш ли — прекъсна я Кокбърн със същия язвителен тон, — не преставам да се чудя как един умствено недоразвит тип е брат на такава умница като теб. — Със светкавично движение се протегна и хвана ръката й точно в момента, когато пръстите й обгърнаха дръжката на пистолета. Притегли я към себе си и й се усмихна зловещо. Дъхът му бе неприятен. — Не се опитвай да ме надхитриш. Веднага ще разбера дали ме лъжеш. Тогава ще обеся брат ти с най-голямо удоволствие и ще оставя тялото му на гагрите. Ясен ли съм?
Теди го погледна още по-свирепо, но отказа да отговори.
Той я отблъсна от себе си и прокара ръка по предницата на униформата, сякаш искаше да заличи всякакви следи от нейния допир.
— Проклета, нахална женска — просъска той. — Жалко! Защо повече мъже не са като теб? Нищо чудно един ден да накараш някой нещастник дълбоко да съжалява, че някога те е взел за съпруга. Ще се срещнем след две седмици в полунощ пак тук. Ако трябва да влезеш във връзка с мен преди това, просто дай сигнал. Ще плаваме в тези води. И внимавай сведенията ти да са важни за мен.
Кокбърн подигравателно вдигна шапка и като мина покрай нея, се върна при екипажа си.
Тя изчака лодката да стигне до Гърмяща змия и едва тогава се шмугна в храсталака. Развърза Клио и я яхна. Измъкна пистолета. Усещаше тежестта му в ръката си. Отново напрегна слух дали няма да чуе шум от приближаващи се войници, но не долови друго освен приглушеното плискане на вълните. Вероятно даденият с фенера сигнал беше останал незабелязан. И въпреки това, когато излезе с Клио от храсталака, а луната отново се скри зад облаците и всичко потъна в тъмнина, усети как я обземат мрачни предчувствия.
— Успокой се — присмя се сама на себе си Теди. — Американски войници няма да застрелят Нощния ястреб, ако го срещнат. Смятат го за съюзник.
Освен, мина й през ума, ако са я видели как съзаклятничи с Кокбърн на брега. Тогава ще се опитат да я заловят и ще я предадат в ръцете на Джордж Фаръл. Никога нямаше да й повярват.
В гърлото й заседна буца. Чичо й можеше да бъде не по-малко отмъстителен от Кокбърн, ако разбереше, че е бил измамен. Не веднъж и дваж Теди бе ставала свидетел на неговата ярост, преминаваща в бяс зад затворените врати в имението Тимбърнек. Каквото и да казваха офицерите му в такъв момент, те не успяваха да го успокоят. Гневът му не стихваше часове, след като те си тръгваха с наведени глави и зачервени лица. Ако я заловят, Теди знаеше, че никога няма да успее да обясни на чичо си защо го е предала. А тогава Уил със сигурност щеше да загине.
Имаше основателни причини да е предпазлива. За жалост именно те караха въображението и да се развихря. И най-обикновените шумове й се струваха заплашителни. Струваше й се, че нощта никога не е била толкова тъмна или въздухът — така неподвижен.
По дяволите, никога не бе губила кураж, нито се бе поддавала на въображението си. Изправи се на седлото и насочи Клио към пътеката от утъпкана пръст. Тази пътека, която граничеше с брега, бе опасана от двете страни с високи дюни чак до носа с фара, а оттам продължаваха още по-нататък. За да стигне до Тимбърнек, възнамеряваше да завие на запад, при гората, и така да избегне ездата по откритото поле или по по-използваните пътища. Щеше да се приближи към имението и конюшнята му откъм задната страна и под прикритието на дърветата. Не се съмняваше, че движението й там ще остане незабелязано. Само пътеката преди гората да не бе така оголена и да не я правеше толкова уязвима!