— И него ли гръмнаха?
Майлс затръшна вратичката на шкафа и стисна зъби. Пръстите му се свиха върху бинтовете.
— Не, по дяволите, защото тогава още даваха само предупредителни изстрели над главите ни.
— И все пак вас ви гръмнаха.
— Защото не успяха да ме заловят. И него щяха да го прострелят, по дяволите, но той вече бе успял да се измъкне.
Веждите на Саймън се стрелнаха нагоре.
— Измъкнал се е? Изтървахте го значи?
— Разбира се — изкрещя Майлс. Мрачна усмивка се появи по лицето му. — Съзнателно не го проследих, иначе и хората на Фаръл щяха да сторят същото. Не възнамерявам да им помагам да го заловят, искам аз да го хвана. Освен това конят му нямаше да успее да надбяга конете им в открито поле, като мен. Очевидно е подозирал същото защото потърси прикритие в гората.
Саймън скръсти ръце на гърдите си, а върху устните му се появи дяволита усмивка.
— Конят му, казвате.
Майлс енергично бинтоваше пострадалата си ръка.
— Слушай, Саймън, не ми пука, ако ще да язди трикрако магаре. Този самозванец пречи повече на плановете ми да прекарам тютюна си, отколкото всички англичани по тези брегове. Войниците на Фаръл кръстосваха нагоре-надолу по брега тази нощ и трябва да ти кажа, че не търсеха английски кораби. Те търсят мен, защото смятат, че съм някакъв проклет шпионин. Английските капитани са си определили цената. Но този самозванец… — Майлс прекъсна бинтоването и свъси вежди. — Та той накара войниците на Фаръл да стрелят по мен, дяволите да го вземат. Те смятат, че старият им съюзник, Нощния ястреб, изведнъж е започнал да шпионира в полза на Кокбърн. Саймън, те не си дават сметка, че сме двама и мъжът, когото преследват е самозванец. Не знаят, че не съм виновен за нищо…
— …освен, че пренасяте стока контрабандно и давате подкупи.
Погледът на Майлс стана леден.
— Флотът не би обесил човек за подобни прегрешения, Саймън.
— Но ще гледат т’ва повече да не става.
— Хич не възнамерявам да им давам подобна възможност. Ще открия кой е проклетият самозванец и каква услуга прави на Кокбърн. А после може и да го предам в ръцете на Фаръл да го обеси… ако аз не съм го убил преди това.
— Трябва да го уловите, преди да го убиете.
Майлс се ухили самонадеяно.
— Ще го заловя.
— Тъй казахте и преди две вечери. Нали тогаз намислихте плана.
Майлс изгледа Саймън изпитателно.
— Ти май намираш всичко това за доста забавно, а?
Саймън сви рамене и отпуска кокалестата си фигура върху ниския стол до печката. Взе парцал и започна да лъска кожата на юздата. Без да вдига очи от заниманието си, отбеляза:
— Казвам само, че май си намерихте майстора.
— Как ли пък не!
Саймън само се изкиска.
— Той си играе с всички ви.
Майлс се намръщи и приключи с бинтоването на ръката.
— Той няма представа какво прави. Изглежда млад, дребен е и прилича повече на юноша. Казвам ти, извади късмет, че успя с игричката си дотук. Но късметът му е на път да свърши.
Саймън вдигна очи; погледът му бе странен.
— Не съм ви виждал толкоз сърдит от сума ти време. Има ли т’ва нещо общо с женитбата за госпойцата, дето открадна Див вятър? — Без да дочака отговор, Саймън отново се изкиска и бавно поклати глава. — Казвам ви — и двамата си играят с вас. И т’ва не ви ’аресва. Ама хич. Вижте се само: както стоите ей тъй, с ръце на бедрата, сте съвсем кат’ дядо си. Само дето неговите коси бяха червени и беше още по-едър. Но Мира не я беше страх от него, тъй да знайте. Тя от никой не береше страх. Също като госпойцата: няма страх ни от вас, ни от Див вятър. А т’ва не ви ’аресва.
Майлс го изслуша със стиснати зъби. Знаеше, че няма смисъл да спори със Саймън, особено когато човекът се забавляваше така открито за негова сметка. Прокара ръка през косата си и изръмжа:
— Отивам да си лягам.
— Да пратя ли Джили? — стрелна го Саймън с очи.
Майлс не отклони поглед — беше му ясно за какво става въпрос. Саймън бе задал същия въпрос последните две вечери. Сега щеше да получи същия отговор. И двамата го знаеха.
— Не тази вечер, Саймън.
— В последно време сте страшно уморен. Не съм ви виждал такъв. Джили ще почне да се пита дали си нямате друга жена, тъй да знайте.
Майлс изгледа навъсено Саймън.
— Няма да се чуди дълго, особено ако ти се навърташ наоколо. Ти май си наясно с всичко тази вечер, а?
— Знам само онуй, дето виждам. Не мисля, че сте изморен таз вечер.
— Така ли? Нищо, че току-що надбягах цял взвод войници, нищо, че цял ден пълних и товарих бъчвите за пътуването до Ричмънд утре, а? Та кой не би се изморил? Искам да поспя, Саймън. Искам да бъда сам.