Негърът леко поклати глава и заби поглед в юздата в ръцете си.
— Не сте сам в онуй легло и го знайте. Оназ госпойца е там, през цялото време мира не ви дава. И не мож’ я прогони. Затуй не щете Джили, знам аз.
Майлс се въздържа да възрази, макар съзнанието му да отказваше да приеме думите от Саймън. Той да не е в състояние да прогони жена от мислите си? Невъзможно. Наистина, след онази нощ, когато завари Теди в леглото си не прибягваше до услугите на русата си прислужница. Просто предпочиташе да е сам, да не се възползва от многобройните дарби на Джили. Колкото до люляковия аромат сякаш се бе загнездил в постелите му, дори след като ги изпраха: явно ароматът се носеше из въздуха. Нищо повече. Фактът, че люляците на Мирамер не бяха цъфтели от четири месеца не го накара да се усъмни в теорията си. Не искаше да признае, че се е увлякъл. И въпреки това Теди го бе накарала да се съгласи на тази женитба. Но, проклет да е, ако допусне образът й да завладее съзнанието му.
— Така ли? — повтори той. — Ще ти кажа, че всички тези спорове ме изтощиха, Саймън. Сега, като си помисля — все пак изпрати Джили. — Погледна Саймън самодоволно и тръгна да си върви, като подхвърли през рамо: — И й кажи да донесе ром.
Глава 5
— Виж колко е прелестно това ръкоделие, Теодора! Майка ми очевидно го е бродирала месеци наред, преди да се омъжи за баща ми.
През прозорците на предната гостна на Тимбърнек нахлуваше следобедното слънце и леля Едуина вдигна на светлината избродирана салфетка от възможно най-фин и бял лен. Въздъхна, преди отново да повтори:
— Наистина е прелестна. Имам и покривки от същия вносен френски лен. Но нищо не отстъпват на онова, което ще завариш в Мирамер.
Последните думи изрече самодоволно и внимателно поднесе изящната бродерия на Теди, сякаш се страхуваше, че тя ще се разпадне. Очевидно Едуина не бе използвала хубавите ленени салфетки по предназначението им. Теди можеше да си представи как би реагирала леля й, ако някоя от салфетките се озове в трапезарията на Мирамер или — още по-лошо — бъде смачкана в ръцете на небрежен гост за вечеря.
С не по-малко старание Теди остави леката като воал тъкан върху купчината ленени постели, натрупани до нея на дивана. Камарата в краката й вече достигаше до коленете и заплашително се накланяше, а от другата й страна надиплените платове щяха да се сринат при най-лекото й помръдване.
— Прекрасна е — съгласи се Теди и прокара пръст по прецизно избродираните орнаменти.
В момента й бе трудно да си представи, че е потомка на поколения талантливи и трудолюбиви жени, които часове наред са редили бод след бод по ефирни материи, а извезаните покривки, увити в муселин, са прибирали в дълбоки сандъци без почти никакво намерение някога да ги използват или дори да ги разглеждат, докато не ги дарят на дъщеря или племенница години по-късно. Теди съзнаваше, че няма търпение за подобно ръкоделие, а и едва ли би й хрумнало да съхрани изработеното.
С известна изненада младата жена видя как едрото тяло на леля й отново потъва в сандъка, точно в момента, когато Маги влезе тромаво в стаята с тежък наръч разноцветни рокли в ръце. Колко ли ленени покривки и рокли са нужни на една жена, за да се омъжи по правилата, особено за човек като Уинчестър? У него определено нямаше нищо порядъчно, нито в обстоятелствата около женитбата им. Леля й обаче, въпреки първоначалния си ужас, бе успяла някак да загърби щекотливия въпрос за лошата репутация на младоженеца и отчаяно се бе хвърлила в редица сватбени приготовления, сред които бе и подготовката на чеиза. Теди не намери сили да откаже, особено след като големият сандък бе свален от тавана и отворен. Меките сиви очи на леля Едуина се насълзяваха при всеки спомен и издаваха мъката й, че никога не бе родила дете.
Като по-голяма от двете сестри, навремето Едуина се бе впуснала да търси безгрижен, независим живот, характерен за дъщерите на преуспяващите лондонски търговци. Без да се съобразява със задушаващите ограничения на традицията относно поведението на една девойка, тя отхвърли доста предложения за женитба и замина за Америка без придружителка, но не и без средства. Много от подробностите около начина й на живот — доста извън общоприетите норми тогава — продължаваха да бъдат тайна за Теди, като се изключат някои дреболии, споменавани в писмата й, или онова, което с мъка бе успяла да изтръгне от баща си. Теди си имаше причини да смята, че леля Едуина е имала няколко мъже в живота си. Според нейните твърдения обаче, тя никога не била отдавала сърцето си на мъж, докато не срещнала стегнатия американски капитан Джордж Фаръл. Тогава била на зряла възраст — тридесетгодишна. Венчали се месец след запознанството и така сложили край на безразсъдно романтичното и страстно ухажване. За разлика от сестра си Еуджиния, майката на Теди, която отрано и ревностно се бе посветила на брака и майчинството си, Едуина избягвала тези занимания. Затова пък Еуджиния била благословена с две деца, но починала прекалено млада при раждането на третото, което не преживяло нощта. Две сестри със съвършено различни съдби и въпреки това и двете бяха дали свидни жертви в името на любовта си.