Докато я следваше през гостната към страничната врата, откъдето се излизаше на верандата, той се постара да си внуши, че женската привлекателност, колкото и мистериозна да е, започва и свършва в леглото. Убеден в това, бе сигурен, че ще се отегчи от разговора си с нея в градината. А това беше разговор, свързан с точките в официален документ. Какъвто и безгрижен брътвеж да подхване, несъмнено само ще го ядоса допълнително. Не би могла да му изясни отделните точки. Не бе ли станал току-що свидетел на женската способност да обърква всичко?
И въпреки това, когато избърза, за да задържи вратата отворена за нея и в замяна получи едва забележимо кимване, той не изпита досада. Напротив — отдавна не се бе чувствал така жизнен. Разбира се, от гняв кръвта на мъжа кипва, а Бог му е свидетел, че ако ще диктуват условията на женитбата му, естествено, ще побеснее. Да, това бе обяснението. Просто е разгневен, прецени той и закрачи редом с госпожица Теодора Лъвлейс по верандата и оттам по добре поддържаната морава към скупчените в единия й край дървета. Страшно ядосан, напомни си той, когато слънчевата светлина сякаш отприщи сини огньове в красиво оплетените й коси. Достатъчно ядосан, за да изругае, прецени той, когато тя се спря внезапно под най-уханния храст орлови нокти и извърна към него очите си с нежния цвят на теменуги.
Никога не бе срещал по-жизнена жена. И усети как го обзема желание — силно и същевременно неприемливо.
Едва тогава листът в ръката му сякаш го изгори и отново възпламени гнева му.
— Някакъв проблем ли имаш, Уинчестър?
Той пристъпи към нея, искаше да й покаже превъзходството си, да й внуши силата на гнева си и да проникне отвъд хладното й самообладание. Размаха документа към небето, но тя не даде никакъв признак на безпокойство.
— Отлично съзнаваш защо съм тук — изръмжа той.
— Имам известна представа.
— Макар проклетият документ да не се нуждае от твоя подпис, а само от моя, ти очевидно си се съгласила с него. С всичките му точки.
— А защо да не го сторя? — Тя премигна насреща му. Лицето й, обрамчено от свободно падащите къдрици, имаше ангелско изражение. — Всичко е направено, за да ме защити най-добре.
— Да те защити най-добре? — повтори той гневно и прокара ръка през косата си. — Никога никой от рода Уинчестър не е бил обвързван с подобно брачно споразумение, по дяволите!
— А, разбирам…
Той присви очи и я погледна, озадачен дали наистина разбира какво й говори.
— Няма да ми се диктува как да се държа — произнесе той бавно.
Съвършено оформените й вежди се сключиха, сякаш логиката на нещата бе ясна за всички, освен за самия него.
— В такъв случай не го подписвай, макар да се опасявам, че тогава чичо ми ще се погрижи да те мобилизира и то доста бързо.
— Очевидно точно такова е намерението му. Хрумвало ли ти е, госпожице, че си пионка в тази игра на война? Та той просто те използва като средство, за да ме направи отново капитан на кораб.
Тя сви рамене.
— Ако наистина е така, той само се възползва от доста ненадейно предоставената му възможност. Чичо ми няма нищо общо със случилото се в леглото ти, Уинчестър.
Тя се обърна и тръгна, а той закрачи редом с нея. Изгледа я изпитателно — искаше да разбере дали е запазила някакъв спомен от случилото се. Изразът върху лицето й остана непроницаем, докато бавно минаваше между дърветата. Всяка друга жена определено щеше да се вживее в ролята си на жертва и внимателно щеше да експлоатира случилото се в своя полза. Но не и тази пред него.
— Има ли някои конкретни точки, които те разстройват, Уинчестър, или просто си възмутен от идеята да ти диктуват какво да правиш?
— Ни най-малко не съм разстроен.
— О! — Тя сключи ръце на гърба си и вдигна лице нагоре, сякаш единствено я интересуваха люлеещите се клони над главите им. — Жените се разстройват, а мъжете затръшват врати, крачат напред-назад, яздят яростно и се дуелират в мъгливи сутрини. Кажи ми защо не уби братовчед си?
— Аз… — Той направи пауза, намръщи се и откри, че също се е загледал в клоните, чувствайки определена неловкост заради промяната в разговора. — Деймиън е твърде млад. Не знае почти нищо за живота.
— За разлика от теб.
Той я стрелна рязко с очи, но тя продължаваше да гледа нагоре, излагайки на показ изящната си шия и трите разкопчани перлени копченца на якичката на роклята. Изглеждаше така уязвима, така по детски невинна, че за миг Майлс се изуми как подобно същество бе успяло толкова лесно да влезе под кожата му и сега го кара да се разкрие.
— Понякога ми се струва, че съм изживял три живота — промърмори неохотно той и неволно свъси вежди към нещо несъществуващо в далечината. — Няма значение. Деймиън сам ще се погрижи да загине. И няма да има нищо рицарско в поведението му. Аз просто отложих неизбежното.