Какво значение би могло да има, ако му каже, щом това, ще предпази Уил от по-нататъшни мъчения или дори ще спаси живота му? И въпреки това думите се отрониха, неохота от устните й.
— Леля ми живее близо до река Йорк.
— Как се казва?
— Едуина… Фаръл.
Кокбърн присви очи.
— Фаръл? Предполагам, англичанка като теб. И се е омъжила за американец? Горката жена. Този Фаръл — кой е той?
Теди преглътна с усилие, преди да промълви:
— Джордж Фаръл.
Гадната усмивка, в която се разтегнаха устните на Кокбърн, накара Теди да се почувства предателка спрямо чичото, когото никога не бе виждала.
— Да не би да е същият Джордж Фаръл, командирът на американския флот? О, съдбата наистина е благосклонна към мен днес. Я да видим как да се възползвам от този късмет. — Кокбърн потупа устни с пръст. Очите му се присвиха. — Обърни се, Теодора. Бавно.
Отвън долетя изплющяване на бич. Но Уил не извика. Теди стисна зъби и изпълни заповедта.
— Бедрата ти са слаби като на момче, Теодора, но предполагам, че гърдите ти са добре оформени, щом ги пристягаш така плътно. Би могла да минеш за хубава в известен смисъл. Мисля си, че американските морски офицери биха открили нещо у теб, което да отклони вниманието им от корабите. В крайна сметка какво представлява американският флот? Няколко чамови фрегати, командвани от синове на кучки и разбойници с извратена слабост към женската плът.
— Достатъчно са силни, щом налагат присъствието на английски кораби в тези води — отвърна Теди дръзко, макар да съзнаваше, че именно Кокбърн командва операцията в залива Чесапийк, за която бяха нужни цели три военни кораба.
— Ще ги размажем — просъска Кокбърн. Стовари юмрук върху бюрото и не само катурна чашата, но и събори куп карти по пода. — Никоя новоизлюпена сила не е в състояние да се мери с мощта на Кралството. Американците трябва да бъдат изгонени от моретата. А ти, моя коварна и горда Теодора, ще помогнеш на английската кауза, и по-специално — на моята.
— Искате да ме изнудвате? — невярващо попита Теодора и усети как омразата й отново я обхваща.
— Не само искам, но и ще го направя. Ти се отказа от свободата си заради брат си и беше готова да умреш. Много трогателна саможертва. Малко шпиониране в полза на англичаните в замяна на живота на брат ти едва ли може да се смята в такъв случай за голяма жертва. Нали не е възможно чак толкова да мразиш родината си?
Очите й се напълниха със сълзи, когато си спомни Лондон, баща си, неподвижен под завивките, неговото отслабнало до неузнаваемост тяло. Те всички буквално умираха от глад в задушната книжарница, докарани до крайна мизерия от войната1. Но какво ли знаеше Кокбърн за подобно пълно отчаяние, което подтиква човек да рискува живота си, в името на нещо по-добро?
— Ненавиждам всичко, което направи войната на страната ни и нейните принципи — изрече тя вдървено. — Вече не чувствам Англия своя родина.
Кокбърн изсумтя.
— Според мен предаността към брат ти не е така преходна. Намирам те за относително интелигентна жена, неподатлива на истерия или емоционални сътресения. От друга страна си въобразяваш, че си по-смела, отколкото си в действителност, което заплашва да те доведе до неразумни постъпки. Дори в момента стоиш пред мен предизвикателно, а никой мъж не би дръзнал да се държи така при подобни обстоятелства. Можех да ти се възхитя, ако не намирах поведението ти за глупаво. Трябва да те предупредя, че с никого не бива да споделяш нашата договореност. Най-малко с Джордж Фаръл. Би било извънредно неразумно. При първата атака на врага ще наредя да прережат гърлото на брат ти. От друга страна — колкото е по-полезна информацията, която ми доставиш, толкова по-лесно ще му бъде.
— Информация — повтори Теди, осъзнавайки колко е безпомощна.
Същевременно схващаше и цялата ирония на ситуацията: Кокбърн искаше от нея да изостави всичките си принципи, да предаде страната, която бе избрала за свой дом, в замяна на живота на брат й. И наистина нямаше как да не се подчини. А Кокбърн напълно го разбираше.
Копеле. Едва сега осъзна силата на желанието за мъст, което така обсебва мъжете, че те са готови дори да убият за да го удовлетворят.
Кокбърн скръсти ръце върху гърдите си и се облегна назад.
— Ще ми доставяш информация за маневрите на американския флот. Също така с удоволствие бих пленил един-два капера, особено ако са натоварени със стока. Нищо не действа толкова окуражаващо на нашите военни сили както изгарянето на вражески кораб и то така, че да се вижда от сушата. Проклет да съм, ако допусна американците да направят опит да пробият блокадата на Джереми Кокбърн!
1
Англия участва във войната срещу Франция, завършила с поражението на Наполеон при Ватерло през 1815 г. През 1811 г. и САЩ обявяват война на Англия. — Б.ред.