Но Деймиън още не си даваше сметка колко глупави са всъщност младостта, неопитността и патриотичната треска.
Глупаци, всичките събрани като охранени гъски в салона, обсъждат стратегии, които няма да доведат до нищо. След вече три години сражения нито англичаните, нито американците бяха постигнали значима победа, но безброй хора загинаха и още доста щяха да ги последват. Загледан в Деймиън, Майлс изведнъж усети собствените си тридесет и пет години като тежък камък върху раменете си.
— Виждаш ли? — отбеляза Деймиън, без да престане да се усмихва. — Все пак дори и ти можеш да се държиш приятно. „Не съм в настроение“ е доста мек израз за твоята уста. Трогателно, ако мога така да се изразя, особено като се има предвид цялостното ти неодобрение към войната и свадливия ти нрав. Но ако Див вятър бе загубил надбягването, а ти — платил поредната стотачка на нашия приятел Рейнолдс, бас държа, че щеше да изхвърлиш от къщата с гръм и трясък всеки мъж в униформа. Дори аз нямаше да посмея да ти се мяркам пред очите седмици наред. А що се отнася до прислугата, вероятно и хубавата Джили щеше да предпочете да избягва стаята ти, да не говорим за леглото ти…
Пръстите на Майлс нетърпеливо стиснаха камшика.
— Какво искаш, Деймиън?
Младежът сви рамене.
— Нужен си ми да разрешиш малък спор между мен и Макинтайър.
Майлс присви очи.
— О, хайде, братовчеде, не ме гледай така подозрително. Не става дума за войната, макар сега, като се замисля, се сещам, че май е замесен и англичанин. Действа в наша полза, но сигурно това е без значение за човек, който изпитва преданост единствено към собствената си персона, а? — Деймиън вдигна дръзко вежди, очевидно тази вечер се чувстваше изключително смел. — Ще ти отнема съвсем малко време: колкото да изпиеш един-два рома, а после се оттегли в хралупата си и се муси колкото щеш. Няма да ти искам нищо повече поне в продължение на век.
— На всичко си готов, стига да получиш своето.
Деймиън се засмя и сякаш порасна с няколко сантиметра, когато тракна лъскавите си черни ботуши.
— Аз винаги постигам своето.
Толкова невероятно млад. И така пълен със смелост. Деймиън наистина си въобразяваше, че е недосегаем. Майлс все едно виждаше себе си преди осем години. Тогава и Майлс, както сега Деймиън, нямаше никаква представа какво може да направи войната от него. Твърде опиянен от самочувствието, което дава униформата, от топлотата, която предизвиква в женските сърца. Очевидно през последните осем години, откакто живееше под един покрив с братовчед си, Деймиън не бе научил нищо, макар всекидневно да се сблъскваше със смъртта. В деня, когато Медисън2 обяви война на Англия, младежът хукна да се запише доброволец, убеден, подобно на повечето юноши, че младостта му и цветущото здраве ще го запазят жив или поне ще му спестят злощастната съдба, сполетяла Майлс. Може би Деймиън също вярваше, както и повечето от познатите им, че братовчед му така и не се е съвзел от внезапната, ужасна смърт, застигнала баща му в пристанището на Триполи преди осем години. Та нали, когато нещастието се случи, Майлс беше заедно с баща си?
Майлс остави всички да гадаят и да правят какви ли не предположения за причините и никога не му мина през ум да обясни настроенията или поведението си. Отдавна бе притъпил сетивата, си и не се интересуваше какво кара един мъж постепенно да умира. Единственото, което искаше, бе да забрави. Но изживеният ужас се явяваше в кошмарите му. Образите го измъчваха именно в съня, когато бе най-уязвим. Никой не подозираше нищо за това. И хората никога нямаше да го узнаят.
Защото тогава биха си дали сметка, че част от здравия разсъдък на Майлс се е загубил в пустинята край Триполи, че част от душата му бе останала там, на едномачтовия кораб, когато складът за муниции се взриви и всички тринадесет души от екипажа, включително и баща му се превърнаха в парчета разкъсана плът.
— Майлс?
Гласът рязко го изтръгна от мислите му и камшикът за езда болезнено се удари в бедрото му.
— Предполагам, братовчеде, че Фаръл твърдо възнамерява да промени решението ти и да те накара да поемеш капитанския пост на Левитан отново. Очевидно досегашното ти въздържане да се включиш във войната все още не го е обезкуражило. А и как да го вини човек за желанието му да привлече най-ловкия и бърз капитан под свое командване? Като командир на нашия флот той просто иска най-добрите. А кой е по-добър от теб, най-бляскавия воин, оцелял при Барбари, син на най-великия мъж, плавал някога под американски флаг? Твърдо е решил да те въвлече един ден.
2
Джеймс Медисън (1751–1836) — американски политик, основател на Републиканската партия заедно с Джеферсън. Президент на САЩ в периода 1809–1817 г. — Б.ред.