— Е, днес няма да е. Откъде намери ром?
— Контрабанда от Антилските острови, предполагам. Открих го в един тъмен ъгъл на мазето. — Деймиън вдигна вежди в престорена изненада. — Джили знаеше точно къде да го открие. Странно… Човек може да си помисли, че нощно време тайно си точи от питието.
Майлс се извърна и слезе по стълбището.
— Ще изпия само една чаша и ще уредя облога ти. Толкова. Утре рано трябва да пълня големите бъчви.
Деймиън се ухили самодоволно.
— Знаех си, че все някак ще те убедя. Всеки има поне една малка слабост.
— Не разчитай особено на това.
— Любовта към хубавия ямайски ром едва ли е голям недостатък на характера, братовчеде. Пък и ти въобще нямаш никакви слабости. Жените също не те вълнуват. — Тръгна редом с Майлс и отвори широко двойните врати на салона, като спря само колкото да довърши: — Някой ден ще трябва да споделиш с мен тайните си по отношение на нежния пол.
— Къде ми е питието, Деймиън?
— Боже, несговорчив си като дявол, и Бог да ми е на помощ, ако разбирам защо. Но твоето безразличие всъщност най-много интригува. Не съм в състояние да си представя как го постигаш, особено като се има предвид бедственото ни състояние във войната. Склонен съм обаче да призная, че и малко ти завиждам. Лицето ти е осеяно с белези, които би трябвало да предизвикат ужас в сърцата и на най-смелите жени, а вместо това те всички започват да пъчат гърдите си, щом се появиш в стаята. А дори не си кой знае колко богат, нито пък носиш униформа. И все пак имаш една доста сериозна кандидатка за женитба — вдовицата госпожа Лидия Лорънс — завърши Деймиън и зачака реакция, която така и не се прояви.
Майлс обърна гръб на братовчед си, наля си солидна доза ром от кристалната гарафа и изпи половината.
— Разполагаш с две минути. Не бих ги пропилял в приказки за жени.
— О, налага се. Облогът зависи от това. Чакай да видя къде ли е отишла.
Деймиън проточи врат, за да огледа помещението, препълнено с жени и униформени мъже. Разговорите бяха приглушени. Дори осветлението бе намалено сякаш да напомня за сериозността на сегашните взаимоотношения с Англия. Във всички разговори се загатваше за непосредствената английска заплаха, която плаваше едва на половин километър от бреговете. Един бърз поглед увери Майлс, че елитът на американските морски командири присъства и очевидно крои стратегии, обмисля маневри и обсъжда сегашното разположение на английските кораби.
Пресуши чашата и си наля повторно.
— Жените приличат на кораби, Майлс.
— За това ли ме доведе тук, да си приказваме?
— Мисля си, че това е единственият начин да прикова и задържа вниманието ти. Не толкова отдавна ти бе един от най-добрите морски капитани на страната. Твоя любима беше морето, а ботушите ти рядко стъпваха на земя, предпочитаха люлеещите се палуби на Левитан. — Деймиън се усмихна въпреки привидното безразличие на Майлс, а после посочи с глава едра белокоса жена. — Помисли си само братовчеде, Едуина Фаръл, съпругата на уважавания ни командир, не прилича ли на истински боен кораб, порещ вълните с лекота? А ако наведеш чашата и погледнеш на север, Майлс, ще видиш елегантната като фрегата Лидия Лорънс, жадна да напусне сухия док и да се отправи с развети от вятъра платна в открити води. Виж само носа и кърмата й — та тя е в състояние да понесе ударите и на най-бурните вълни. Как всъщност копнее господарска ръка да хване руля. — Деймиън прочисти гърлото си, ухили се похотливо и отново огледа салона. — Но всъщност търся едномачтова платноходка, тъмна и елегантна. Облогът е за нея. О, по дяволите, Брет я е отвел в далечния ъгъл. Ха, бас държа, че този мъж ще коленичи пред нея до края на вечерта.
Майлс довърши питието си и отново се пресегна към гарафата, като обърна гръб на хората в салона. Само след минута, ако не го лъже инстинктът му, командирът Джордж Фаръл ще дойде при него пак да го убеждава да постъпи във флота. Затова — още едно питие и тръгва. Само ромът да не му се услаждаше толкова и да не го сгряваше така приятно. Единствен той правеше всичко наоколо да изглежда малко по-поносимо. Той почти не чу следващите думи на братовчед си.
— Тя е племенницата на Едуина Фаръл, Майлс. Теодора Лъвлейс.
Но почтителният тон на Деймиън и вълнението, с което говореше, накараха Майлс да проследи погледа му към далечния край на салона, където съзря млада тъмнокоса красавица. До нея капитан Брет Макинтайър стоеше, свел глава. Майлс присви очи и се вгледа в лицето й, огряно от запаления в камината огън. Беше само няколко сантиметра по-ниска от Макинтайър, стройна и елегантна. Майлс обаче я разглеждаше с безразличие, както би оглеждал кон за продан. Дори откри, че я сравнява с дългокраката кобила, която за малко да купи същия следобед. Спускащите се като грива тъмни коси и напъпилите й гърди, почти опиращи се в Макинтайър, по някакъв начин му напомниха за породистото животно. Погледът му се задържа върху очевидните й прелести само още миг, преди да се насочи към нежната извивка на веждите й и леко повдигнатите крайчета на устните. Очарователна, определено красива, но безинтересна за Майлс, ако не се смята бездънната дълбочина на очите й. Майлс досега не бе срещал жена с подобен израз. Беше го виждал в очите на мнозина мъже, и то предимно врагове. Тя никак не приличаше на сдържана и благовъзпитана дама. Напротив — това бе жена, твърдо решила да постигне нещо. Образът на своенравната кобилка се замъгли, измести се от изящния силует на едномачтовата платноходка, плъзгаща се умело сред осеяното с плавателни съдове море и неподозираща за оръжието, с което разполага.