Втори купидон, с малко по-светла коса и бебешко сини криле се отмести летейки наляво, с лък насочен към мен. Този път нямаше да им се измъкна.
— Приключвайте вече, грозни малки харпии такива — изкрещях.
Замерих ги с обувката си, тази със счупения ток. Купидоните я избегнаха без усилие. Как е възможно, нещо толкова тантуресто да бъде така грациозно? Видях стрелата да полита от лъка, после почувствах остра болка в гърдите си, над сърцето. После ме обгърна мрак.
Събудихме се с Том в безистена и направихме единственото, което можехме да направим — влюбихме се един в друг. Сватбата беше хубава, доколкото сватбите могат да бъдат хубави. Майките ни седяха на първия ред, гледащи ни сияейки. И двете си признаха, че са подкупили купидоните, но всичко бе завършило добре, заключиха те, усмихвайки се самодоволно.
Отвърнахме на усмивките им: какво друго можехме да направим? Стрели за истинска любов бяха улучили и двама ни. Бяхме влюбени, женени, щастливи, жадуващи отмъщение.
Майка ми е вдовица. Майката на Том е разведена. Сега ни трябва само корумпиран купидон, с апетит за сладкиши.