— Като оцеляващ фактор на човешката раса, — възрази Джо, — този дар е толкова полезен, колкото и останалите е.с. таланти. Особено за нас — нормалните. Анти-е.с. факторът е естествена реакция, целяща запазване на екологичното равновесие. Едно насекомо се научава да лети и тогава друго придобива умението да разпъва мрежи, за да го улови. Не е ли такъв вашият талант? Мидите, например, са снабдени с твърди черупки за да се защитават. Ето защо птиците ги вдигат на високо с ноктите си и после ги изпускат над скалите. В известен смисъл може да се твърди, че за телепатите вие сте хищник, както те се явяват хищници спрямо нас — нормалните. Това ви прави наш приятел. Равновесие, пълен кръг — хищник и жертва. Принципите на тази система са вечни и да си призная честно, не виждам пътища за по-нататъшно усъвършенстване.
— Но други биха ме сметнали за предател — рече Пат.
— Това тревожи ли ви?
— Тревожи ме мисълта, че хората ще бъдат враждебно настроени към мен. Но предполагам, че не можеш да живееш дълго, без да пробуждаш нечия ненавист, не можеш да угодиш на всички, защото хората искат различни неща. Угодиш ли на един, ще ядосаш друг.
— Каква е вашата неутрализираща дарба? — попита Джо.
— Трудно е да се обясни.
— Както вече споменах, — намеси се Дж. Дж. Ашууд, — тя е уникална по рода си. Никога не съм чувал за нещо подобно.
— И кои от екстрасенсите неутрализира? — обърна се Джо към момичето.
— Ясновидците — рече Пат. — Така предполагам. — Тя посочи с пръст Ашууд, чийто ентусиазъм още не беше угаснал. — Така ми обясни вашият разузнавач — мистър Ашууд. Знаех, че мога да върша странни неща, още от шест годишна възраст ми се случва. Никога не съм казвала за това на родителите си, досещах се, че не ще им хареса.
— Те ясновидци ли са?
— Да.
— Права сте. Вероятно нямаше да им хареса. Но дори само веднъж да бяхте използвали дарбата си край тях — и те щяха да научат за нея. Не ви ли подозираха? Не се ли опитахте да неутрализирате техните способности?
— Аз… — Пат махна с ръка. — Мисля че го правех без да заподозрат — на лицето й се изписа объркване.
— Позволете да ви обясня, — заговори Джо Чип, — как функционират в най-общи линии ясновидците. Поне доколкото ние сме в състояние да си обясним. Ясновидецът вижда множество възможни бъдеща, подредени едно до друго като клетки на пчелна пита. Едно от тях е по-ярко от останалите и той избира него. Избере ли го веднъж, неутрализаторът не е в състояние да направи нищо, с други думи, неутрализаторът трябва да присъства в момента на взимане на решение — не по-късно. И тогава всички бъдеща ще изглеждат еднакво възможни, тоест подтисната е способността на ясновидеца за избор. Именно поради тази причина, ясновидецът мигновено може да определи наличието на неутрализатор в близост до него. Подобно е и положението при телепатите…
— Тя се връща назад във времето — прекъсна го Дж. Дж. Ашууд.
Джо облещи очи в него.
— Назад във времето — повтори Ашууд наслаждавайки се на впечатлението, което бяха направили думите му. — Ясновидецът, който се намира в пределите на нейното поле, продължава да вижда една доминираща възможност, или както я нарече — по-ярка възможност. Той я избира и е прав. Но защо е прав? И защо тази възможност е по-ярка от останалите? Защото това момиче — той кимна към нея, — Пат, контролира бъдещето и ярката възможност е такава, тъй като тя се е върнала в миналото и го е променила. Променяйки миналото, тя е променила настоящето, в което се намира ясновидецът и така той е неутрализиран без да го осъзнава и талантът му остава съхранен само на пръв поглед, докато всъщност не е. Ето това е предимството на нейната дарба, пред всички други анти е.с. дарби. Но другото — по-важното — е, че тя е в състояние да неутрализира решението на ясновидеца след като го е взел. Тя може да се намесва в ситуацията и на по-късен етап, а ти сам знаеш колко важно е това за нас — изпуснем ли момента, губим всичко. Никога досега не сме съумявали да неутрализираме напълно ясновидските дарби, съгласен ли си? И това беше слабото звено на нашата служба, нали? — той погледна очаквателно Джо Чип.
— Интересно — рече Джо.
— По дяволите — „интересно“? — Дж. Дж. Ашууд избухна гневно. — Та това е най-великата неутрализираторска дарба, на която сме се натъквали досега!
— Аз не се връщам назад във времето — рече с тих глас Пат. — Мога наистина някои неща, но това което каза мистър Ашууд е само неговата гледна точка.
— Аз пък мога да чета мисли — заяви Ашууд. — И знам, че променяш миналото. Правила си го.
— Мога да променям миналото, но не като се връщам назад във времето. Не пътувам във времето, както вероятно си е помислил вашият изследовател.