— И какво направих — попита той — след като не се съблякохте? Отказах да ви изследвам?
— Измърморихте нещо в смисъл, че мистър Ашууд не бил преценил правилно дарбата ми.
— Не работя по този начин. Не бих направил подобно нещо — възрази Джо.
— Вижте — тя се наведе, гърдите й се люшнаха, сетне измъкна от джоба на ризата смачкан лист хартия и му го подаде. — От предишното настояще, онова, което изтрих.
Той го прегледа и прочете собственото си заключение, оформено в едно изречение: „Генерираното противо-е.с. поле е незадоволително. Под стандартните норми. Неприложимо дори срещу най-ниския клас ясновидци“ — отдолу бе поставен зашифрован знак — кръг, разделен от черта. „Да не се наема“. Този знак бе известен само на него и на Глен Рунсайтър. Дори разузнавачите не знаеха истинското му значение, значи Ашууд не би могъл да й го разкрие. Джо й подаде мълчаливо листа и тя го прибра в джоба на ризата.
— Налага ли се да ме изследвате? — попита тя. — След като видяхте листа.
— Има установена процедура — рече Джо. — Шест признака…
— Ах ти дребнав, потънал в дългове бюрократ, — прецеди през зъби Пат, — дето не можеш да платиш дори на вратата, за да излезеш от апартамента. — Джо замръзна и усети, че се изчервява.
— Намирам се в труден момент — запелтечи той. — Скоро ще се изправя на крака и тогава ще получа заем. Ако е необходимо — дори от фирмата — той стана и наля още кафе. — Захар? Сметана?
— Сметана — отвърна Пат.
Джо протегна ръка към дръжката на хладилника за да извади кутията със сметана.
— Десет цента, моля — произнесе хладилника. — Пет цента за вратата и пет цента за сметаната.
— Каква ти сметана — възпротиви се Джо. — Това си е най-обикновено мляко — той продължи да дърпа — безрезултатно — вратата на хладилника. Само този път, молеше се на ум. — Кълна се, ще ти платя. Довечера.
— Вземи — Пат му подхвърли една монета през масата. Наистина си затънал до гуша, а? Знаех си, още когато мистър Ашууд…
— Не винаги е било така — изпъшка той.
— Искаш ли да ти помогна да се измъкнеш от калта, мистър Чип? — пъхнала ръце в джобове, тя го разглеждаше с равнодушно изражение. — Знаеш, че мога. Седни и напиши заключението си за мен. Забрави изследванията. Моят талант е уникален — няма да съумееш да измериш силата на полето, защото то действа в миналото, а ти и твоите прибори сте в настоящето, явяващо се последствие на същото това минало. Не мислиш ли, че съм права?
— Нека пак да видя онази бележка в ризата ви — рече Джо. — Трябва да я разгледам внимателно, преди да реша.
Тя извади отново сгънатия лист и невъзмутимо му го подаде през масата. Моят почерк — мислеше си Джо, докато го четеше. Да, това е истина. Той отново й върна листчето, бръкна в една папка и извади друг, непопълнен документ.
Вътре нанесе името й, записа няколко изключително високи резултата от изследване и накрая собственото си заключение. „Притежава невероятна мощ. Неутрализиращото поле е с изключителен мащаб. Вероятно е в състояние да неутрализира всички познати ясновидци, събрани заедно.“ Отдолу постави друг таен символ — два подчертани кръста. Пат стоеше плътно зад него, усещаше дъха й във врата си.
— Какво означават кръстовете? — запита тя.
— „Да се наеме“ — обясни Джо. — „На всяка цена“.
— Благодаря — тя порови в чантичката и извади едра банкнота. — Вземи. Това ще ти покрие разходите. Не можех да ти я дам по-рано, преди да приключиш с изследването. Опасявах се, да не сметнеш, че се опитвам да те подкупя. Нищо чудно да решиш, че не притежавам никаква неутрализираща дарба — тя смъкна ципа на джинсите и продължи да се съблича.
Но Джо Чип разглеждаше написаното от него, без да я поглежда. Двата подчертани кръста съвсем не символизираха онова, което й бе казал. Те означаваха: „Отваряйте си очите. Тази личност е опасна за фирмата.“
Той подписа заключението, сгъна листа и й го подаде. Пат побърза да го прибере в чантата си.
— Кога мога да се преместя тук? — попита Пат, като шляпаше с босите си крака към банята. — Този апартамент вече е мой, след като ти платих сума, равна на месечната вноска.
— Когато пожелаеш.
— Пет цента, моля — обади се банята. — Преди да пуснете водата.
Пат се върна обратно в кухнята и бръкна в чантата.
4
Новият сос за салата Юбик, нито италиански, нито френски, притежава великолепен и непознат за вас вкус, който ще пробуди света. Отворете очите си за Юбик и вкусът на дивото! Безвреден, ако се използва според инструкцията.
Завърнал се обратно в Ню Йорк, след посещението си в „Мораториума на любимите събратя“, Глен Рунсайтър се приземи с наетата изящна напълно-електризирана лимузина на покрива на централната служба на „Рунсайтър асошиейтс“. Свръхскоростен асансьор го отведе до кабинета му на петия етаж. Точно в девет и тридесет сутринта — местно време — той се разположи в масивното, старомодно, облицовано в кожа кресло зад бюрото и набра номера на Отдела за връзки с обществеността.