— Тамиш, тъкмо се връщам от Цюрих. Разговарях с Ела — Рунсайтър вдигна глава към секретарката, застанала на вратата. — Какво има, мисис Фрик? — запита я той.
Мисис Фрик, възрастна дама със сбръчкано лице, гъсто покрито с грим, направи безпомощен жест, за да му покаже, че съобщението е важно.
— Добре, мисис Фрик. Какво има?
— Нов клиент, мистър Рунсайтър. Мисля, че трябва да се срещнете с нея.
Тя едновременно се приближаваше към него и отстъпваше — сложна маневра, по силите единствено на мисис Фрик. Необходими й бяха десетина години, за да я усъвършенства.
— Веднага след като приключа с разговора — рече й Рунсайтър. После произнесе в слушалката: — С каква честота се появяват рекламите ни в междупланетния телевизионен канал? Все още ли са на три часа?
— Не съвсем, мистър Рунсайтър. През деня поддържаме този режим, но като се имат пред вид цените за излъчване на реклами в ефир…
— Искам ги на всеки час — заяви Рунсайтър. — Такова е мнението на Ела. — На обратния път вече се беше спрял на рекламата, която му допадаше най-много. — Чухте ли за последното решение на Върховния съд — според което мъжът може съвсем легално да премахне жена си, ако е в състояние да докаже, че тя не би му дала развод при никакви обстоятелства?
— Да, така нареченото…
— Не ме интересува как е наречено. По-важно е че вече разполагаме с подобна реклама. Тъкмо се мъчех да си я припомня. Какво представляваше?
— Ами, — отвърна Тамиш, — разказва се за мъж, наскоро разведен, уморен от живота. Първо показваме съдията, после заседателите, сетне прокурора в едър план, който произнася: „И така, сър, изглежда, че вашата съпруга…“
— Точно така — кимна Рунсайтър. Самият той бе участвал в написването на сценария. За него това бе още една проява на неизчерпателните му умствени заложби.
— Предполага се, — продължи Тамиш, — че изчезналите е.с. специалисти са наети групово за някоя от могъщите инвестиционни компании. Не бихме ли могли да използваме този слух в нашата рекламна кампания? Какво ще кажете за това, мистър Рунсайтър? Мъжът се прибира у дома, все още е облечен в работно облекло, отпуска се уморено на дивана, смъква ръкавиците и промърморва намръщено: „Божичко, Джил, бих искал да знам защо се чувствам така зле през целия ден. А и напоследък, все по-често ме безпокои мисълта, че някой се рови в мислите ми!“ И тогава жената произнася: „Ако наистина се безпокоиш за това, защо не се свържеш с най-близката Служба Бдителност? Ще наемем неутрализатор и скоро всичко ще бъде наред!“ Мъжът изведнъж се усмихва щастливо и заявява: „Още щом си го помислих и вече се чувствам по-добре…“
Мисис Фрик отново бе застанала на вратата.
— Моля за вашето внимание, мистър Рунсайтър — очилата й потрепнаха.
Той кимна.
— Тамиш, ще продължим разговора по-късно. А междувременно, рекламите да се появяват на всеки час. — Той изключи и кимна на мисис Фрик.
— Мистър Рунсайтър се освободи, мис Уирт — секретарката кимна и в кабинета влезе едра, пълна жена. Главата й беше кръгла като баскетболна топка и подскачаше нагоре-надолу, масивното й тяло се дотътри до най-близкото кресло и тя се отпусна в него, поклащайки късите си крачета. Облечена бе в палто, разкрасено като паяжина, което я караше да прилича на огромно и закръглено насекомо. На лицето й цъфтеше усмивка. Изглеждаше уверена в себе си. Около четирийсет годишна, реши Рунсайтър, вече оставила зад себе си времето, в което би трябвало да е привлекателна.
— Съжалявам, мис Уирт, не мога да ви отделя много време. Да преминем направо към въпроса. Какво ви тревожи?
— Имаме проблеми с телепатите — рече тя с нисък глас. — Поне така мислим, но не сме съвсем сигурни. Имаме си наш собствен телепат, познаваме го и го назначихме за да слухти сред персонала. И да ни докладва, ако надуши друг телепат, ясновидец или… — тя погледна многозначително Рунсайтър. — Да съобщи незабавно на моя директор. В края на миналата седмица телепатът се е обърнал към него. Разполагаме с доклад, от една частна фирма, относно способностите на различни Служби Бдителност. Вашата се оценява най-високо.
— Зная — кимна Рунсайтър. Беше виждал това изследване. Но до този момент то не беше довело до кой знае колко значително увеличаване на клиентелата. — И колко телепати засякохте? Повече от един ли?