Нина изключи връзката и Рунсайтър се отпусна замислено назад в креслото.
— Какво ви тревожи? — запита го мис Уирт.
— Чудя се, — рече Рунсайтър, — дали сте в състояние да си позволите подобна услуга? Тъй като не разполагам с точна информация, мога само да предполагам колко неутрализатора ще ви бъдат необходими… около четирийсет.
— Четирийсет — произнесе мис Уирт. — Хм… множко са.
— Колкото повече използваме, толкова по-бързо ще приключим с тази работа. Казахте че бързате, значи ще ги отправим наведнъж. Ако сте упълномощена да подпишете с нас договор от името на вашия работодател — той вдигна пръст към нея, — ще приключим с този проблем в рамките на седемдесет и два часа.
Рунсайтър зачака търпеливо отговора й.
— Като притежател на „Техпрайз“, — изпращя микроговорителчето в ухото му, — тя е упълномощена да взема всякакви финансови решения. В настоящия момент се опитва да изчисли размера на сумата по днешните цени на пазара — настъпи пауза. — Стигна до заключението, че се касае за няколко милиарда поскредита. Но идеята да се обвърже с договор никак не й се нрави. Предпочита с това да се заемат адвокатите на Мик, дори ако това би означавало забавяне от няколко дни.
Само че те бързат, помисли си Рунсайтър. Нали така каза.
Микроговорителят изпращя отново:
— Интуицията й подсказва, че вече знаете — или предполагате — кого представя. Бои се, че ще поискате по-високо заплащане. Все пак името на Мик е известно по целия свят. Именно затова е използвал нея като подставено лице. От друга страна, искат да наемат колкото се може повече неутрализатори. Независимо от цената.
— Четирийсет неутрализатора — произнесе замислено Рунсайтър и се зае да драска в бележника си. — Я да пресметнем. Шест по петдесет по три. По четирийсет.
Мис Уирт го наблюдаваше с изцъклен поглед и щастлива усмивка, очаквайки резултата с видимо напрежение.
— Интересно, — произнесе Рунсайтър, — кой ли е платил на Холис за да вмъкне хората си във вашия отдел?
— Това не ви касае, нали? — рече мис Уирт. — Важното е, че вече са там.
— Невинаги ги откриват — рече Рунсайтър. — Същото е, както когато кухнята ви се напълни с мравки. Не се питате какво търсят там, а се заемате час по-скоро да ги прогоните.
Рунсайтър най-сетне се беше спрял на цената, която смяташе да поиска.
И тя беше огромна.
— Трябва да помисля — произнесе объркано мис Уирт, все още под впечатление на сумата, която бяха поискали от нея. — Има ли наблизо кабинет, където бих могла да остана насаме? И където има видеофон?
Рунсайтър също се надигна.
— Рядко се случва някоя Служба Бдителност да разполага с толкова свободни неутрализатори. Ако изчаквате, ситуацията може да се промени. Налага се да вземете незабавно решение.
— Наистина ли смятате, че ще са ни необходими толкова много неутрализатори?
Той протегна ръка към мис Уирт и я поведе по коридора към картографската на фирмата.
— Ето тук, — рече й, — се виждат местонахожденията на нашите неутрализатори, плюс тези на другите фирми. Освен това са отбелязани предполагаемите места, където се намират екстрасенсите на Холис. — Той преброи свалените от картата флагчета и накрая се спря на последното — символизиращо С. Доул Мелипоун. — Сега вече знам къде са отишли — обърна се той към мис Уирт, която разглеждаше със замръзнала усмивка разположената на стената карта. Глен пое влажната й длан и положи в нея флагчето на Мелипоун, след което затвори пръстите й отгоре. — Можете да останете тук и да обмислите всичко. На другия край има видеофон — той махна с ръка. — Никой няма да ви пречи. Аз ще съм в кабинета си. — Рунсайтър напусна стаята като си мислеше: Не зная дали наистина са там. Но е възможно. А и самият Стантън Мик не желаеше да си губи времето с рутинната процедура по изследване на полето. Следователно, дори да наеме повече неутрализатори, отколкото му бяха необходими, може да вини само себе си.
От юридическа гледна точка, „Рунсайтър асошиейтс“ беше длъжна да уведоми незабавно Съвета за това, че част от изчезналите ясновидци и телепати — а може би всичките са открити. Но срокът беше петдневен… и той реши да отложи за някой от следващите дни. Поръчка от такъв мащаб се случваше само веднъж в живота.