— Мисис Фрик, — рече Рунсайтър, когато влезе в предверието. — Напишете договор, относно наемането на четирийсет… — той млъкна.
В стаята го чакаха двама души. Мъжът, Джо Чип, имаше изтерзан и унесен вид, а лицето му беше по-мрачно от когато и да било. До него се беше настанило дългокрако момиче с лъскава черна коса и искрящи очи, толкова красиво, че в стаята сякаш незабавно бе просветляло.
Изглежда така свежа, помисли си Рунсайтър, като че ли току що се е пробудила. Той пресече стаята и се обърна към тях:
— Доколкото разбирам, Дж. Дж. се е завърнал от Топека.
— Това е Пат — рече Джо Чип. — Без фамилия. — Той кимна многозначително на Рунсайтър, сетне въздъхна. Изглеждаше някак сломен, примирен и въпреки това, дълбоко в него се долавяше зараждащо се съпротивление. Далечен и слаб намек на жизненост, зад завесата на отчаянието, сякаш наскоро бе преживял ужасно духовно терзание и още не можеше да се възстанови от него.
— Анти-какво? — попита Рунсайтър момичето, което все още седеше, изпружило крака.
— Анти-кетогенеза — промърмори момичето.
— Какво означава това?
— Спирам процеса на кетоза — обясни момичето. — От глюкозния цикъл.
— Обясни ми — обърна се Рунсайтър към Джо.
— Покажи заключението на мистър Рунсайтър — обърна се Джо към момичето.
Пат бръкна в джоба на ризата си, порови малко, измъкна смачкан лист хартия и го подаде на Рунсайтър.
— Невероятен резултат — каза Рунсайтър. — Наистина ли е толкова добра? — попита той и в същия миг забеляза двата подчертани кръста отдолу — символ на подозрение или дори на предателство.
— Най-добрата, която съм срещал — кимна Джо.
— Елате в кабинета ми — каза Рунсайтър и се обърна.
Отнякъде се появи дебелата мис Уирт, задъхана, с изцъклен поглед.
— Свързах се с мистър Хауърд — информира го тя. — И получих от него нови инструкции — мис Уирт се обърна и впери поглед в момичето и Джо Чип, поколеба се за миг, сетне продължи. — Мистър Хауърд би желал да уредим въпроса незабавно. Ще можем ли да продължим нашата среща? Вече ви запознах с обстоятелствата, които изискват бързина на действието. Не бихте ли ни изчакали? — усмихна се тя на Джо и момичето. — Работата ми с мистър Рунсайтър не търпи отлагане.
Пат я погледна и се засмя презрително.
— Вие ще трябва да почакате, мис Уирт — каза й Рунсайтър. В него се надигаше страх, той извърна очи към Пат и страхът му се усили. — Седнете, мис Уирт — той й посочи с ръка креслото в чакалнята.
— В състояние съм вече, мистър Рунсайтър, да ви съобщя точния брой на неутрализаторите, които ще ни бъдат необходими.
— И колко са те?
— Единадесет — произнесе мис Уирт.
— Ще подпишем договора след малко — каза й Рунсайтър. — Веднага щом се освободя — той побутна Джо и момичето към кабинета и затвори вратата, след което се настани. — Няма да се справят — обърна се към Джо. — Нито с единадесет, нито с петнадесет или двадесет. Особено, когато отсреща е самият С. Доул Мелипоун — беше уморен и изплашен. — Значи това е нашият потенциален сътрудник, който мистър Ашууд е открил в Топека? И ти си уверен, че трябва да я наемем? И двамата с Ашууд сте уверени? Е, в такъв случай ще я вземем. — Може би трябва да я изпратя на Мик, помисли си той. Да я причисля към единадесетте. — Никой досега не успя да ми разясни, — продължи той, — коя от екстрасенсните дарби е в състояние да неутрализира.
— Мисис Фрик ми каза, че идваш от Цюрих — прекъсна го Джо. — Какво те посъветва Ела?
— Повечко реклами — рече Рунсайтър. — По телевизията. На всеки час. — Той се наведе към микрофона и произнесе: — Мисис Фрик, подгответе договор за работа между нашата фирма и лице на име Джейн Доу, с начална заплата — определената през месец декември…
— Каква е началната заплата? — попита Пат и в гласа й се долови недоверие, детинска подозрителност.
Рунсайтър я огледа.
— Аз дори не знам какво можете да правите.
— В сферата на ясновидството, Глен — изграчи Джо Чип. — Само че по-различно. — Не уточни повече, изглеждаше напълно изчерпан, като изтощена батерия.
— Готова ли е да започне работа? — попита го Рунсайтър. — Или първо трябва да я обучаваме и да чакаме. Имаме четирийсет безработни неутрализатори, а сега наемаме още един. Дори да намерим работа на единадесет, пак ще останем с тридесет свободни. Не зная, Джо, просто не зная. Може би трябва да уволним разузнавачите. А, щях да забравя, мисля че открих изчезналите хора на Холис. Ще ти разкажа за това по-късно. — Той продължи да нарежда в микрофона: — Подчертайте, че си запазваме правото да освободим от работа Джейн Доу без предварително уведомяване и без да изплащаме компенсации и осигуровка, а също че няма право на отпуска през първите деветдесет дни. — Рунсайтър се обърна към Пат. — Началната заплата при нас обикновено е четиристотин поскредита на месец, при двадесет часова работна седмица.