— Когато поддържах телефонните линии в кибуца Топека, — възрази Пат, — получавах доста повече. Вашият разузнавач, мистър Ашууд, ми обеща…
— Нашият разузнавач ви е излъгал — прекъсна я Рунсайтър. — А и не съм длъжен да се придържам към обещанията му — вратата се отвори и мисис Фрик внесе отпечатания договор. — Благодаря, мисис Фрик. Имам двадесет годишна съпруга, — обърна се той към Джо, — която лежи в охладителна камера. Но не мога да разговарям дори с нея, защото в разговора ни се вмъква някакво хлапе на име Джори и я заглушава напълно. Ела, красивата Ела лежи замразена в оня ужасен ковчег, а аз трябва всеки ден да гледам да гледам тази годзила — моята секретарка. — Той се извърна към Пат и я огледа, плъзна поглед по черната й коса и сочните устни и почувства как в него се надигат неясни желания, които нямаше да го отведат доникъде, а само засилваха усещането му за празнина.
— Ще подпиша — каза Пат и се протегна за химикалка.
5
Стомахът се обажда всеки път, когато имате проблеми? Вие се нуждаете от Юбик! Юбик ще ви възвърна изгубеното спокойствие. Ако се взима според предписанието, той мигновено облекчава стомашния дискомфорт и главоболието. Не забравяйте — Юбик е винаги под ръка. Избягвайте продължителна употреба.
През дългите дни на принудително, неестествено бездействие, неутрализаторката на телепати Типи Джаксън бе навикнала да спи до обед. Един имплантиран в мозъка й електрод постоянно стимулираше съновидения, така че да си намира занимание, докато лежи увита в чаршафите.
Тъкмо в този момент, в изкуствено индуцирания й сън се беше появил някакъв митичен служител на Холис, надарен с невероятна екстрасенсорна мощ. Всички останали неутрализатори в Слънчевата система се бяха отказали да му се съпротивляват, а някой дори бяха изгубили способностите си. И така, на нея се бе паднала задачата да неутрализира това могъщо чудо.
„Не съм на себе си, когато сте близо до мен“ — беше я информирал опонентът й. Изкривеното му от злоба и ненавист лице напомняше на побъркана катерица.
В съня си, Типи му отвърна:
„Може би нямате ясна представа за самоопределение на вашата личност. Или в процеса на самоизграждане сте изгубили контрол над подсъзнателните фактори. Именно затова се чувствате заплашен от мен.“
„Не ви ли изпраща някоя Служба Бдителност?“ — запита я нервно телепатът на Холис.
„Ако наистина притежавате такъв могъщ талант, за какъвто се говори, бихте могли да го узнаете като прочетете мислите ми.“
„Не мога да чета мисли — оплака се телепатът. — Дарбата ми се стопи. Ще ви помоля, да си поговорите с брат ми Бил. Ей, Бил, тук ли си? Харесва ли ти младата дама?“
„Харесва ми — рече Бил, който изглеждаше досущ като брат си. — Най-вече защото не се бърка в ясновидските ми способности — той се ухили и насреща блеснаха два реда остри зъби. — Аз, лишеният от бъдеще, измамен, низвергнат — как ти се струва това, Мат?“ — попита той брат си.
„Ах, да, спомням си — отвърна Мат. — Не беше ли от «Ричард Трети»?“ — двамата се ухилиха, така че блеснаха острите им зъби.
„Какво означава това?“ — попита Типи.
„Това означава, че ей сега ще те спипаме!“ — отвърнаха едновременно Мат и Бил.
Видеофонът иззвъня и събуди Типи.
Тя се надигна замаяна, премигна сънено, вдигна слушалката и произнесе:
— Ало?
Божичко, колко е късно, мислеше си тя, търсейки с поглед часовника. Превърнала съм се в някакво растение. На екрана изплува лицето на Глен Рунсайтър.
— Здравейте, мистър Рунсайтър. Да не би да имате работа за мен?
— Ах, мисис Джаксън, — произнесе Рунсайтър. — Радвам се, че ви открих. В този момент, под ръководството на Джо Чип и при моето участие, се сформира група от единадесет души, пред които стои важна задача. Според Джо, вие сте един от нашите най-добри специалисти и аз съм склонен да се съглася с него. Колко време ще ви е необходимо за да пристигнете тук? — в тона му се долавяше оптимизъм, но на екрана лицето му изглеждаше загрижено и уморено.
— Тръгвам незабавно… — отвърна Типи.
— Да, трябва да си съберете багажа — рече Рунсайтър. — А времето не чака.