— Вече съм го събрала. След петнадесет минути ще бъда в службата в Ню Йорк. Трябва само да напиша бележка на мъжа ми, че излизам по работа.
— Чудесно — кимна Рунсайтър, с все същия замислен вид. Вече четеше следващото име в списъка. Довиждане, мисис Джаксън.
Той изключи.
Какъв странен сън, помисли си Типи, докато навличаше дрехите. За какво говореха тези двамата — Мат и Бил? Ричард Трети? Но аз дори не съм го чела.
Как можеш да сънуваш строфи от поема, която дори не си чел? — запита се тя. Може би в съня ми се е промъкнал някой телепат. Или са били двама — телепат и ясновидец — както в този сън. Не е лошо все пак да поразпитам в службата, дали сред хората на Холис няма двама братя с подобни способности на име Мат и Бил.
Все още объркана и разтревожена, тя отново се зае да се облича.
Глен Рунсайтър запали една ароматна хаванска пура, облегна се назад в креслото, включи микрофона и каза:
— Мис Фрик, попълнете хонорарен чек на името на Дж. Дж. Ашууд. За сто поскредита.
— Да, мистър Рунсайтър.
Той не откъсваше очи от Ашууд, кръстосващ неспокойно кабинета.
— Джо Чип не успя да ми обясни какво може тя — рече Рунсайтър.
— Джо Чип е нищожество — заяви Дж. Дж.
— Нима е възможно единствено Пат, сред всички познати феномени, да пътува назад във времето? Обзалагам се, че тази дарба не е нова, просто вие, разузнавачите, сте пропуснали да я откриете досега. Както и да е, не виждам причини да я наемем в Служба Бдителност. Това е талант, а не анти-талант. Ние се занимаваме с…
— Както вече ти обясних и Джо бе подчертал в доклада си, дарбата й е в състояние да неутрализира ясновидци.
— Но това е само страничен ефект — възрази мрачно Рунсайтър. — Джо смята, че е опасна. Не зная защо.
— Не го ли пита?
— Измърмори нещо, както винаги. Джо никога не разполага с причини, само с предчувствия. От друга страна, иска да я включим в операцията на Мик. Помолих го да дойде, за да видим докъде сте стигнали със съставянето на групата. Предполагам, че хората вече пристигат. Ще заявя на Джо, че смятам идеята за включването на Пат в групата за налудничава! Съгласен ли си, Дж. Дж.?
— Нещо има между тях двамата — рече Ашууд.
— Какво нещо?
— Сексуално разбирателство. Преди няколко дни Нина Фрийд се разтършува в ума му и откри, че е толкова беден, та не може да си позволи дори… — той млъкна, когато вратата се разтвори. Влезе мисис Фрик, стиснала в ръка чека на Ашууд.
— Знам защо иска да я включим в операцията — произнесе Рунсайтър докато подписваше чека. — За да я държи под око. Нали и той ще дойде — все пак някой трябва да измерва силата на полето. Длъжни сме да знаем срещу какво се изправяме. Благодаря ви, мисис Фрик. — той й махна да излезе. — Я си представи, че не измерим полето и то се окаже прекалено силно за нашите неутрализатори. Тогава кой ще е виновен?
— Ние — рече Джо.
— Казах им, че единадесет неутрализатора не са достатъчно. Изпращаме им най-добрите, винаги пращаме най-добрите. В края на краищата, не бива да си разваляме отношенията с Мик Стантън. Удивително е все пак, че човек с неговите способности и могъщество е проявил подобно късогледство, подобна недопустима небрежност. Мисис Фрик, дойде ли Джо Чип? Джо?
— Мистър Чип е в чакалнята, където е пълно с народ — отвърна секретарката.
— Колко души пристигнаха, мисис фрик? Десет? Единадесет?
— Не съм ги броила, мистър Рунсайтър. Горе-долу толкова.
— Това е групата — обърна се Рунсайтър към Дж. Дж. — Искам да се срещна с тях. Преди да поемем към луната. Изпратете ги — нареди той на мисис Фрик.
— Знаем добре, — продължаваше Рунсайтър, — че всеки един от тях е специалист от висока класа. Но какво ще се получи, когато ги съберем? Каква ще е силата на полиенцефалното противо-поле, което ще генерират съвместно? Задай си този въпрос, Дж. Дж. Именно този въпрос си задай.
— Мисля че времето ще покаже — отвърна Ашууд.
— От доста време съм в тоя бизнес — заговори Рунсайтър. Кабинетът вече се изпълваше с хора. — Това е моят принос към съвременната цивилизация.
— Добре казано — кимна Дж. Дж. — Ти си полицай, охраняващ правото на личен живот.
— Знаеш ли какво казва за нас Рей Холис? Казва, че се опитваме да върнем времето назад — той огледа един по един влезлият. Никой не заговори. Всички го гледаха очаквателно. Жалка, набързо скалъпена групичка, помисли си песимистично. Младо момиче със сламеноруси коси, каубойска шапка, очила и бермудки — това трябва да е Еди Дорн. До нея приятна на вид зряла жена, с мургава кожа и хитри очи, облечена в снежнобяло сари, бели чорапи и широка препаска — Франси някоя-си, шизофреничка, която от време на време си въобразяваше, че на покрива й са кацнали пришълци от звездите. Надут пъпчив пубертет с шарена риза, който Рунсайтър виждаше за пръв път. И така нататък в същия дух — общо пет мъже и пет жени. Някой липсваше.